Урок 13

13.1. PPP на -na-

За разпределението на причастията в минало страдателно време (PPP) с окончания -ta- или -na- не могат да се формулират твърди правила. Но:

Почти всички корени, завършващи на -d, образуват PPP с окончание -na-. В този случай -d-n- се заменя с -n-n-, което иначе не се случва в словния сандхи, а представлява имитация на изреченния сандхи.

Пример:
pad 4 Ā PPP: panna 3 = पन्न

13.2. Допълнително относно употребата на PPP

1. Причастието в минало страдателно време (PPP) към глаголи със значение "мисля", "желая", "познавам", "знам", "поклонявам се" както и към някои други глаголи, означени в Дхатупа́тха (реестърът на корените към Панини) с ñi, няма само минало значение, но може да се използва и в настоящо време:
напр.

इष्ट "желан" (т.е. не само желан в миналото, но и желан в настоящето)
त्वरित "бързащ, бърз" (PPP към tvar 1 Ā "бързам"; Дхатупа́тха: ñitvárā)

2. PPP може да се използва атрибутивно като прилагателно:
напр.

इष्टं फलम् "желаната плод (напр. на действията)"

Ако в този случай अपि следва PPP, то अपि има значение "въпреки че":
напр.

इष्टमपि फलं न लभते = "Въпреки че той желае плода, той не го получава."

3. Среден род, единствено число на PPP от всеки глагол може също да се използва като вербално абстрактно съществително:
напр.

गत n.: "ходенето, ходът"
नृत्त n.: "танцуването, танцът"

13.3. Атрибутивни определения на съществителни имена (порядък на думите)

Прилагателните определения (придатъци) в прозата стоят преди определямото съществително име, спазвайки нормалния ред на думите. Прилагателните определения съгласуват със съществителното име по число, падеж и род:

Пример:

साधुरिष्टं फलं पश्यति = "Светият вижда желаните плодове (на своите дела)."

13.4. Образувание на прилагателни с окончания -mant и -vant (тадхита)

Чрез тадхита суфиксите -mant съответно -vant се образуват притежателни прилагателни от съществителни имена. Их значение е: "притежаващ това, което се обозначава от основното съществително име".

vant се добавя към съществителни имена, чийто последен или предпоследен звук е a, ā или m, както и към съществителни имена, които завършват на спирачна съгласна; към други съществителни имена обикновено се добавя -mant.

Примери:

पशुमन्त् "притежаващ добитък"

गुणवन्त् "притежаващ добри качества / добродетел"

13.5. Степенуване на основите на съществителни имена

Основите с -mant съответно -vant принадлежат към номиналните основи със степенуване.

При номиналните основи със степенуване се прави разлика между силни и слаби падежи. В силните падежи стемообразуващият суфикс — при кореновите съществителни имена кореновият компонент — има висока степен, съответно удължена степен, а в слабите падежи ниска степен.

Силните падежи са:

	Единствено число एकवचन	Двойно число द्विवचन	Множествено число बहुवचन
При мъжки и женски род पुंस्, स्त्री	Именителен падеж प्रथमा Винителен падеж द्वितीया Звателен падеж सम्बोधनप्रथमा	Именителен падеж प्रथमा Винителен падеж द्वितीया Звателен падеж सम्बोधनप्रथमा	Именителен падеж प्रथमा Звателен падеж सम्बोधनप्रथमा
При среден род नपुंसक	—	—	Именителен падеж प्रथमा Винителен падеж द्वितीया Звателен падеж सम्बोधनप्रथमा

Всички останали падежи са слаби.

Като преден член на съставно име, името със степенуване на основата стои в слаба основа (при триосновни имена в т.нар. средна).

13.6. За словния санхи

За разбирането на отделните форми на склонение на имена с основа -mant и -vant са необходими следните закони за словния санхи:

1. Брой на изходящите съгласни на една дума: От две или повече съгласни, с които би завършвала думата, се запазва само първата съгласна; останалите отпадат. Допуска се свързването -r- + съгласна.

2. Беззвучният придъхателен се заменя пред звонък придъхателен (не носов) със съответния му звонък придъхателен:

Примери:

t + bh- » -d-bh- द्भ्

k + bh- » -g-bh- ग्भ्

c + bh- » -g-bh- ग्भ्

c + dh- » -g-dh- ग्ध्

13.7. Падежни окончания на съгласни основи

При съгласноизходящи основи:

• окончанието на винителен падеж (dvitīyā) множествено число за мъжки и женски род е -as.
• при правилно образувани основи средният род в именителен (prathamā) и винителен (dvitīyā) единствен падеж е без окончание.
• при правилно образувани основи в среден род окончанието на именителен и винителен падеж множествено число е -i.

13.8. Склонение на основите с -mant и -vant

• силна основа: име + -mant- / -vant-
• слаба основа: име + -mat- / -vat- (от: *-mnt- / *-vnt-)

		Мъжки род		Среден род
Единствено число एकवचन	Именителен падеж प्रथमा	paśu-mān पशुमान्	guṇa-vān गुणवान्	paśu-mat पशुमत्	guṇa-vat गुणवत्
	Винителен падеж द्वितीया	paśu-mant-am पशुमन्तम्	guṇa-vant-am गुणवन्तम्	paśu-mat पशुमत्	guṇa-vat गुणवत्
	Творителен падеж तृतीया	paśu-mat-ā पशुमता	guṇa-vat-ā गुणवता	paśu-mat-ā पशुमता	guṇa-vat-ā गुणवता
Множествено число बहुवचन	Именителен падеж प्रथमा	paśu-mant-as पशुमन्तस्	guṇa-vant-as गुणवन्तस्	paśu-mant-i पशुमन्ति	guṇa-vant-i गुणवन्ति
	Винителен падеж द्वितीया	paśu-mat-as पशुमतस्	guṇa-vat-as गुणवतस्	paśu-mant-i पशुमन्ति	guṇa-vant-i गुणवन्ति
	Творителен падеж तृतीया	paśu-mad-bhis पशुमद्भिस्	guṇa-vad-bhis गुणवद्भिस्	paśu-mad-bhis पशुमद्भिस्	guṇa-vad-bhis गुणवद्भिस्

Женски род:

Основата на женския род за основите на -mant- и -vant- завършва на -mat-ī съответно -vat-ī. Склонението е като при devī, т.е. няма степенуване на основата.

Пример:

• paśumatī, guṇavatī पशुमती गुणवती

13.9. Речник

Научете следните думи:

eva एव : подчертава предходната дума
asura м. असुर : демон

ASURA. 'Духовен, божествен.'
>
В най-старите части на Ригведа този термин се използва за върховния дух и е същият като Ахура на зороастрийците. В смисълът 'бог' той се прилага към няколко от главните божества, като Индра, Агни и Варуна. По-късно придружава напълно противоположно значение и започва да означава, както сега, демон или враг на боговете.
>
Думата се среща с това значение в по-късните части на Ригведа, особено в последната книга, както и в Атхарваведа. Брахманите придават същото значение на нея и записват много сблъсъци между Асурите и боговете. Според Тайtiriя Брахмана, дъхът (asu) на Праджапати оживява и "с този дих той създаде мен Асури." В друга част от същата работа се казва, че Праджапати "забременя. Той създаде Асури от корема си." Шатапатха Брахмана съвпада с първото твърдение и заявява, че "той създаде Асури от долния си дих." Тайtiriя Аранияка представя, че Праджапати създаде богове, хора, бащи, Гандхарви и Апсараси от вода, а Асурите, Ракшасите и Пишаците произлязоха от капките, които бяха разлят. Твърдението на Ману е, че те бяха създадени от Праджапатите.
>
Според Вишну Пурана, те бяха произведени от бедрата на Браhma (праджапати). Описанието във Ваю Пурана е: "Асурите първо бяха произведени като синове от неговото (Праджапати) бедро. Asu се обявява от Брахмана да означава дих. От него бяха произведени тези същества; оттам те са Асури." Думата отдавна се използва като общо име за враговете на боговете, включително Даитиите и Данаваите и други потомци на Кашиапа, но не включвайки Ракшасите, произлезли от Пуластья.
>
В този смисъл е намерена различна деривация за нея: източникът вече не е asu, 'дих', но началната a се приема за отрицателен префикс, а asura означава 'не бог'; оттам, според някои, възникна думата sura, често използвана за 'бог'."
>
[Източник: Dowson, John (1820–1881): A classical dictionary of Hindu mythology and religion, geography, history, and literature. -- London, Trübner, 1879. -- s.v. ]

Ил.: महिषासुरः
(Източник на изображението: Подробности)

guṇa m. गुण : конец, въже; качество, добро качество
pad 4 Ā (padyate), Pass.: padyate, PPP panna पद् पद्यते पद्यते पन्न : ходя, попадам в
as 2 P (asti) अस् अस्ति : съм, съществувам
as 4 P (asyati), Pass.: asyate, PPP asta अस् अस्यति अस्यते अस्त : хвърлям, (от-)хвърлям
i 2 P (eti), Pass.: īyate, PPP ita इ एति ईयते इत : ходя
pā 2 P (pāti), Pass. pāyate, PPP pāta पा पाति पायते पात : пазя, охранявам

pā 1 P (pibati), Pass. pīyate, PPP pīta पा पिबति पीयते पीत : пия (традиционно се отнася към 1-ви клас)

dviṣ 2 U (dveṣṭi), Pass. dviṣyate, PPP dviṣṭa द्विष् द्वेष्टि द्विष्यते द्विष्ट : мразя, враждувам
ad 2 P (atti), Pass. adyate, PPP anna अद् अत्ति अद्यते अन्न : ям, поглъщам
anna n. अन्न : храна (от PPP: *ad-na: изяденото)

Ил.: अन्नम्
(Източник на изображението: Подробности)

Образувание на думи:

pad 4 Ā:

pada n. पद : стъпка, място, обитавано място

pāda m. पाद : крак, четвърт, стих

Ил.: चत्वारः पादाः : गजः
(Източник на изображението: Подробности)

dviṣ 2 U:

dveṣa द्वेष : омраза

13.10. Упражнение

A) Преведете и превърнете в изречения с активно настояще време:

१. अग्निना गृहं दग्धम् । २. बुद्धेन सत्यं बुद्धम् । ३. बोध्या गौतमो मुक्तः ।

Ил.: अत्र गौतमो बुद्धो बोध्या मुक्तः
(Източник на изображението: Подробности)

४. शूद्रा मूढाः । (2 възможности)
५. ब्राह्मणेन मोक्ष इष्टः । ६. रामेण पुण्यं कृतम् । ७. ऋषिभिः सत्यमेवोदितमित्युदितम् । ८. धर्मेण स्वर्गं नीतम् । ९. साधुनाधर्मो न कृतम् । १०. मन्त्रेण मोक्षो लब्धः । ११. कया रक्षिकयेयं बाला रक्षिता ॥

Б) Преведете и превърнете в страдателни изречения от миналото време:

१. राम इष्टमपि मोक्षं न लभते । २. योद्धा न मुञ्चति । ३. साधवो देवान्स्मरन्ति । ४. पुण्यवान्पुत्रो देवान् यजते । ५. सुखवान्क्षत्रियो धर्मं रक्षति । ६. पुत्रवान्नरकं न गच्छति । ७. धर्मवती पापं न करोतीति गुरुर्वदति । ८. बुद्धिमन्तः सत्यवतो धर्मं पृच्छन्ति । ९. धर्मवन्तः फलवत्पुण्यं कुर्वन्ति । १०. ब्राह्मणा गुणवतः पुत्रानिच्छन्ति । ११. कयर्ग्वेदं शृण्वन्ति । १२. किमीश्वरः सृजति । १३. साधुः कृतं पापं सहते । १४. पार्थिवो धनमिच्छतीति नीचा मन्यन्ते । १५. नैवासुरो जयतीत्यृषयः पश्यन्ति । १६. ब्राह्मणाः किं पिबन्ति खादन्ति च ॥

13.11. Повторителна практика

А) Преведете следните изречения:

१. रामो मार्गेण ग्रामं गच्छति । २. नरा धनेन सुखमिच्छन्ति । ३. नरः पुत्रेण नगरं पद्यते । ४. देवो लोकान्सृजति । ५. बाला जलं पिबति । ६. कवयो धनं लुभ्यन्ति । ७. बलवान्क्षत्रियः शूद्राञ्जयति । ८. गुणवान् द्विष्टमपि शत्रुं न युध्यते । ९. अधर्मः क्रोधश्च द्वेषश्च लोभश्चेत्यृषिर्वदति । १०. बाला अन्नेन बलमाप्नुवन्ति । ११. बुद्धिमन्तः सत्येन मोक्षं लभन्ते । १२. इमाः साध्व्यः पापं सहन्ते । १३. कां देवतामृषिः पश्यति । १४. कान्देवान्ब्राह्मणक्षत्रियवैश्या यजन्ते ।

B) Преобразувайте изреченията от упражнение A) в страдателен залог.

C) Образувайте конструкция с PPP към изреченията от упражнение A).

Ил.: सत्यमेव जयते
(Източник на изображението: Подробности)

D) От кои звукови комбинации могат да са възникнали следните форми на Сандхи? Посочете всички възможности:

1. -a пред гласна (освен a-)
2. -ā-
3. -ā пред гласна
4. -ā пред звънки съгласни
5. -ī-
6. -ū-
7. -ṝ-
8. -e-
9. -e пред Аварагха
10. -o-
11. -o пред Аварагха
12. -o пред звънки съгласни
13. -ai-
14. -au-
15. -y пред гласна
16. -v пред гласна
17. -r пред гласна
18. -ay пред гласна
19. -av пред гласна
20. -ar-
21. -ir пред гласна или звънък съгласен
22. -īr пред гласна или звънък съгласен
23. -ur пред гласна или звънък съгласен
24. -ūr пред гласна или звънък съгласен
25. -er пред гласна или звънък съгласен
26. -or пред гласна или звънък съгласен
27. -air пред гласна или звънък съгласен
28. -aur пред гласна или звънък съгласен
29. -ñj-
30. -ñś-
31. -ñch-
32. -ṇḍ(h)-
33. -śc-
34. -ṣṭ-
35. -st(h)-
36. Ануспа́ра пред съгласен
37. -ṃśc-
38. -ṃṣṭ-
39. -mst-

E) Преведете на санскрит:

1. Богинята била разгневена.
   Шудрите достигнали до небето.
   Земеделиците поели пътя.
   Хората били освободени чрез будисткото учение.
   Синът танцувал.
   Амулетът защитил учителя.
   Брахман не казал никаква лъжа.
   Шудрите жени почитали богинята с жертвоприношения.
   Буда се пробудил към истината = Буда осъзнал истината.
   Ведийските мъдреци чули Шрути.
   Жречните служители изстискали сомата.