Урок 37

37.1. Наречието (क्रियाविशेषणम्)

Наречията в санскрит се образуват

1. чрез падежни форми на съществителни и местоимения
2. с помощта на специални суфикси и окончания

В първия случай границата между живия падеж и наречието е преходна. Към тях спадат като специален случай наречията, които са втвърдени, стари падежни форми, докато при склонението се използват други форми или съответните съществителни вече не се употребяват като съществителни.

37.2. Наречна употреба на падежни форми

37.2.1. Винителен падеж (द्वितीया)

Винителният падеж (द्वितीया) може да се използва наречно на въпросите:

• по какъв начин?
• колко дълго?
• накъде?
• и т.н.

Винителният падеж може да се използва наречно:

• от съществителни имена
  Примери:
  कामम् "според желанието, по желание"
  अर्थम् "заради"

• от прилагателни в среден род
  Примери:
  सुखम् "лесно, щастливо"
  नित्यम् "винаги"
  साधु "правилно, добре"

• от местоимения в среден род
  Примери:
  तद् "тогава, затова"
  यद् "ако, че"
  एतद् "така, тук, сега"

37.2.2. Творителен падеж (तृतीया)

Творителният падеж (तृतीया) може да се използва наречно на въпросите:

• чрез какво?
• с какво?
• и т.н.

Творителният падеж може да се използва наречно:

• от съществителни имена
  Примери:
  अर्थेन "заради"
  क्षणेन "в момента, веднага" (от क्षण м.р. "момент")

• от прилагателни, често и в множествено число
  Примери:
  दूरेण "далеч, отдалече" (към दूर 3 "далеч, далеч от")
  उच्चैस् "високо, силно" (към उच्च 3 "висок, повдигнат, силен, пронизителен (за глас)")

37.2.3. Датив (चतुर्थी)

Дативът (चतुर्थी) рядко се използва адвербиално на въпросите:

• за каква цел?
• и т.н.

Пример:

अर्थाय "с цел, заради ..."

37.2.4. Аблатив (पञ्चमी)

Аблативът (पञ्चमी) може да се използва адвербиално на въпросите:

• защо?
• поради какво/кого?
• откъде?
• и т.н.

Аблативът може да се използва адвербиално:

• от съществителни имена
  напр. बलात् "насилствено, с сила"

• от прилагателни имена
  напр. दूरात् "отдалеч"

• от местоимения
  Примери:
  कस्मात् "защо"
  अकस्मात् "неочаквано"

37.2.5. Генетив (षष्ठी)

Генетивът (षष्ठी) рядко се използва адвербиално на въпроса "след колко време?"

напр. चिरस्य "след дълго време" (към चिर 3 "дълъг (време)")

37.2.6. Локатив (सप्तमी)

Локативът (सप्तमी) може да се използва адвербиално на въпросите:

• къде?
• при какви обстоятелства?
• и т.н.

Примери:

-अर्थे "заради"
-कृते "заради"
दूरे "отдалеч"

37.3. Адвербиално използване на вече неизползвани падежни форми

Примери:

जातु "изобщо" (първоначално "от раждане, по природа", вин.ед.ср.р. към जातु <неизползвано вече като съществително>)

तूष्णीम् "мълчаливо" (вин.ед. към вече неизползван तूष्णी ж.р. "мълчание")

एवम् "така" (към иначе изгубен местоимен корен एव "един, единствен")

37.4. Образуване на наречия с наречни суфикси

От местоименните корени तद्, इदम् съответно अ-, यद्, किम् съответно कु могат да се образуват с наречните суфикси

• -तस् (аблатив)
• -त्र (локатив)
• -था (начин на действие)
• -थम् (начин на действие)
• -दा (време)

съответните местоименни наречия.

Суфикс	Местоименен корен
	तद्	इदम् अ-	यद्	किम् कु-
-तस् (аблатив)	ततस् оттам, върху това, затова	इतस् अतस् оттук, поради това	यतस् откъде, от какво	कुतस् откъде?, защо?
-त्र (локатив)	तत्र там, там	अत्र тук	यत्र къде	कुत्र къде?
-था (начин на действие)	तथा така		यथा как
-थम् (начин на действие)				कथम् как?
-दा (време)	तदा тогава, тогава		यदा когато	कदा кога?

Друго въпросно наречие е: क्व "къде?"

Ил.: क्व
(Източник на изображението: Подробности)

Други наречни суфикси

Суфикс
-वत्	може да се добави към произволни съществителни имена, за да изрази "по начин на, подобно на" напр. पुत्रवत् "като син"
-तस्	към съществителни и местоимения. Обикновено с аблативно значение "откъде?", но също и "къде?", "накъде?" напр. आदितस् "отначало"
-धा	1. При числителни наречия в значение "-кратно", "-кратен" напр. द्विधा "двукратен" 2. в значение "по такъв и такъв начин" напр. समधा "по един и същи начин" (към सम 3 "еднаков")

37.5. Наречни съставни думи

37.5.1. Съставни думи с наречие или в наречна употреба употребяван падеж като заден член

Пример: सुचिरम् "много дълго (време)"

37.5.2. В наречна употреба употребявани बहुव्रीहि

Пример: रक्षार्थम् "по начина на някой, чиято цел е пазенето, с целта на пазене". Може също да се разглежда като принадлежащ към 5.1.: -अर्थम् като наречен заден член.

37.5.3. अव्ययीभाव-съставни думи

अव्ययीभाव = "неизменна/недеклинируема станала"

Един अव्ययीभाव е наречно съставна дума, чийто преден член е индеклинабил (постпозиция, частица и др.), а задният член е съществително име, което приема окончанието на винителен падеж единствено число среден род.

При разпадането на съставната дума предният член би управлявал задния:

Примери:

प्रत्यग्नि = अग्निं प्रति = "срещу огъня"

यथाशक्ति = शक्तिमनतिक्रम्य = "по сили"

अभिमुखम् = मुखम् अभि = "напред, срещу"

Особено важни са अव्ययीभाव с यथा "като" като преден член:

напр. यथाकामम् = कामो यथास्ति = "както е желанието, според желанието, произволно"

Ил.: यथाशक्ति
(Източник на изображението: Подробности)

37.6. Синтактично

При глаголите

• अस् 2Л "бъда"
• भू 1Л
• कृ 8П

вместо предикативно прилагателно може да стои предикативно наречие:

напр. तूष्णीं बभूव "той стана мълчалив, той замлъкна"

Ил.: तूष्णीं बभूवुः
(Източник на изображението: Подробности)

37.7. Неопределителни местоимения

Неопределителните местоимения (неопределени местоимения) се образуват чрез добавянето на

• -चिद्
• -चन
• अपि

към падежа на въпросителното местоимение किम्.

напр.

कश्चिद् = कश्चन = को ऽपि = "някой, някакъв"
कस्यचिद् = чийто-си

37.8. Въпросното изречение

"Кой?, как?, какво, защо? по каква причина?, защо?
Който не пита, остава глупав."

कः कथं किं केन कस्मात्कस्मै । यो न पृच्छेन् मूर्खस्तिष्ठेत् ॥

Мотото на „Сесамовата улица“, което е добра житейска насока и за изучаването на санскрит

Вижте също Лекция 4.

Трябва да се прави разграничение между

• Въпроси към думата (допълващи въпроси)
• Въпросни изречения

При въпросите към думата се пита за субект (कर्तृ), обект, действие, обстоятелство и т.н., напр.

• кой идва?
• какво прави Рāма?
• кого слуша той?
• как тя говори санскрит?
• къде е майката?

При въпросните изречения се пита за цялото съдържание на изречението, напр.

• отива ли Рāма днес в Офтердинген?
• правилно ли е, че ... ?

37.8.1. Въпроси към думата (допълващи въпроси)

Схема:

Въпросително местоимение/наречие - изречение

Примери:

को ग्रामं गच्छति =  केन ग्रामो गम्यते = "Кой отива в селото?"

किं बाला अधीयीरन् = "Какво трябва да учат децата?"

क्व रामो वसति = Къде живее Рāма?

Ил.: किं बाला अधीयीरन्
(Източник на изображението: Подробности)

37.8.2. Въпросителни изречения

Понякога само от контекста става ясно дали едно изречение е въпросително.

Схема I:

Глагол - останалата част от изречението

Пример:

गमिष्यति ब्राह्मणबालो गुरुम् । "Ще отиде ли момчето на брахман при учителя?"

Схема II:

) Въпросителна частица (обикновено в началото на изречението) - изречение

Най-важните въпросителни частици са:

• अपि

• किम् (често предполага отрицателен отговор)

• कच्चिद्

Тези частици съответстват на въпросителната знак.

Пример:

अपि सत्यम् । "Дали е вярно също?"

किं शक्नोति । "Може ли той тогава?"

कच्चित्क्षत्रियेण शत्रवो जिताः । "Дали кшатрият е победил враговете?"

Бележка: किम् може да означава не само "какво?", но и като въпросителна частица "защо?, за какво?". Особено с инструментал (तृतीया):

किं क्रोधेन । "Защо гняв? Каква полза от гнева? Какво иска гневът?"

37.9. Речник

मूर्ख 3: тъпоумен, глупав, прост m. Глупак

मुनि m.: Мъдрец, (мълчалив) аскет

शाक्यमुनि m.: Аскет от рода на शाक्य (кшатрии от कपिलवस्तु) = Буда Гаутама

Ил.: शाक्यमुनिः
(Източник на изображението: Подробности)

दिन n.: Ден

वृक्ष m.: Дърво

Ил.: वृक्षः
(Източник на изображението: Подробности)

मुख n.: Уста, лице, предна част, начало

37.10. Упражнение

A) Отговорете на следните въпроси на санскрит, използвайки думите в скоби. Преведете въпросните изречения.

Пример: क आगच्छति (राम) । » राम आगच्छति । कस्मै ब्राह्मण्यन्नं ददौ ॥१॥ (भिक्षु, बाला, दास, भगवन्त्)

क आर्यसत्यान्यजानात् ॥२॥ (बुद्ध, शाक्यमुनि)

कुत्राग्निश्चीयते ॥३॥ (यज्ञस्थान, मही)

कदा ब्राह्माणा घृतमग्नौ जुह्वति ॥४॥ (यज्ञकाल, देवान् स्तु <Абсолутен>)

कस्मान्मतिमतयः पुण्यं चक्रुः ॥५॥ (स्वर्गलोभ, नरकभय, भीतनरकता)

किमेव शस्त्रं छिनत्ति ॥६॥ (शरीर, अजीव)

किंकामः शत्रुरार्यैः सह युयुधे ॥७॥ (धनं जि)

कया भिक्षुरादितः ॥८॥ (गुणवती शूद्रा)

कुतः सुपुनर्भवं गम्यते ॥९॥ (कृतपुण्यत्व, सुनीति)

केन शूद्रा न काम्येत ॥१०॥ (द्विजाति, ब्राह्मण, साधु)

किमर्थं सुगतो ऽगारादनगार्यं प्रवव्राज ॥११॥ (दुःखमोक्ष, मोक्षनयन्ती प्रज्ञा)

कस्याः पुत्र्रः कृष्ण आसीत् ॥१२॥ (देवकी)

Ил.: कृष्णः बलरामश्च
(Източник на изображението: Подробности)

क्व मर्तुं सज्जना इच्छन्ति ॥१३॥ (काशी = वाराणसी)

Ил.: क्व मर्तुं सज्जना इच्छन्ति
(Източник на изображението: Подробности)

केषां धर्मो वेदाध्ययनम् ॥१४॥ (द्विज, द्विजाति, आर्य)

कैर्वेदः प्रोक्तः ॥१५॥ (ऋषि)

कस्मिञ्जात आर्यः सुखमाप्नोति ॥१६॥ (पुत्र)

का नरा लुभ्यन्ति ॥१७॥ (सुरूपशरीरा, देवीरूपा)

के नराः सुरूपा लुभ्यन्ति ॥१८॥ (समोह, बुद्धिमन्त्)

कस्या इन्द्रः पुत्र्रं दास्यति ॥१९॥ (कृतव्रता पुण्यवती सुमतिब्राह्मणी)

B) Преведете:

किं स्थितप्रज्ञः प्रव्रजेत्किमगारे पुत्र्रेषु वसेत् ॥१॥ अपि गुरुः सत्यं जानाति ॥२॥ कच्चिच्छुद्रा द्विजदासाः ॥३॥ कच्छिच्छुद्रो भारमाबिभः ॥४॥

C) Преведете следните अव्ययीभाव :

1. अति Постпозиция с акузатив: "над ... отвъд"

1. अतिमात्रम्
2. अतिवसन्तम्

2. अधि "в"

1. अधिहरि
2. अधिकेरलम्

Ил.: अधिकेरलं वर्तन्ते
(Източник на изображението: Подробности)

3. अनु "съответно, по дължина, според"

1. अनुरूपम्
2. अनुदिनम्
3. अनुगङ्गम्
4. अनुविष्णुम्

4. अप "без"

1. अपविष्णुम्

5. अभि "в посока към"

1. अभिमुखम्
2. अभ्यग्नि

6. आ "от, до, включително"

1. आबालवृद्धम्
2. आमरणम्

Ил.: आबालवृद्धं लंदननगरे ववृतिरे
(Източник на изображението: Подробности)

7. उप "близо"

1. उपवृक्षम्

Ил.: उपवृक्षं सीदन्ति
(Източник на изображението: Подробности)

8. यथा

1. यथास्थानम्

37.11. Упражнение за повторение

Преведете на санскрит, като използвате изключително форми на перфекта:

Когато веднъж един старец отишъл в друго село, той се уморил по пътя. Затова отишъл да си почине при крака на мангово дърво, което стоело отстрани. По това дърво имало зрели плодове. Старецът се разжелал за тях. Но не могъл да се изкачи по дървото и да достигне плодовете. За щастие по това дърво имало някакви маймуни, които ядели плодове. Когато ги забелязал, старецът се зарадвал. Какво направил? Той взел няколко камъка, прицелил се в маймуните и хвърлил. Разгневените маймуни откъснали някакви плодове и ги хвърлили върху стареца. Старецът взел тези с радост и отишъл в желаното от него място. Ето, съдбата на стареца!