Урок 25

25.1. Образуване на аблатив (पञ्चमी = "пети падежен окончание")

Освен при маскулите/неутрата на -a и местоименията, в единствено число във всички склонителни класове формите на аблатив (पञ्चमी) са идентични с тези на генитив (षष्ठी).

Освен при личните местоимения, във всички склонителни форми в множествено число формите на аблатив са идентични с тези на датив (चतुर्थी).

Сега разпознавате причината за реда на падежите (विभक्ति) в санскрит: те са подредени така, че еднакви форми да стоят възможно най-близо до една друга — съответно под един друг.

Аблатив единствено число на маскулите/неутрата на -a

deva (देव) → devāt (देवात्)

Въпросни, относителни и указателни местоимения:

	Аблатив единствено число Маскул / Неутрум	Аблатив единствено число Феминум
किम्	kasmāt (कस्मात्)	kasyāḥ (कस्याः)
यद्	yasmāt (यस्मात्)	yasyāḥ (यस्याः)
तद्	tasmāt (तस्मात्)	tasyāḥ (तस्याः)
एतद्	etasmāt (एतस्मात्)	etasyāḥ (एतस्याः)
इदम्	asmāt (अस्मात्)	asyāḥ (अस्याः)

25.2. Употреба на аблатив (पञ्चमी)

"Аблативът обозначава това, което остава, когато нещо от него си отиде."

Пāṇини 2,3,28 + 1,4,24

Аблативът стои предимно на въпросите "Откъде?", "Защо?".

1. Аблативът обозначава следователно началната точка, произхода и материала.

Следователно аблативът може да обозначава и лицето, от което се купува нещо, чува се, желае се и т.н.

Примери:

ग्रमादागच्छति = "Той идва от селото"

अश्वात्पतितः = "спънат от коня"

तेभ्यो लब्धम् = "приет от тях (нагоре)"

Примери:

गुरोर्धर्मं शृणोति = "той чува от учителя за Дхармата"

ब्राह्मणः क्षत्रियाद्धेनुमिच्छति = "брахманът желае от кшатрията крава, която дада мляко"

2. Аблативът стои при глаголи със значения "удържа от", "предпазва от", "защитава срещу", "бои се от":

Пример:

अरिभ्यो रक्षति = "той се пази от враговете"

3. Аблативът обозначава причината или основанието:

Примери:

क्रोधात्पुत्रं हन्ति = "Той убива сина си от гняв"

कृतपापत्वान्नरकं गच्छति = "Защото е извършил зло, той отива в ада" ("Защото е такъв, чрез когото се извършва зло")

पापकरणान्नरकं गच्छति = "Защото извършва/е извършил зло, той отива в ада"

Съществителни имена, които не са женски род, могат, за да обозначат причината на едно действие, да стоят в инструментал (तृतीया) или аблатив (पञ्चमी). Женски родове стоят в този смисъл обикновено в инструментал, но могат понякога да стоят и в аблатив.

25.3. Суфиксът -तस्

Ако искаме в единствено число (еднозначно) да изразим, че думата се използва в аблативно значение, можем към основата на думата да добавим суфикса -तस्, който образува наречия с предимно аблативно значение (на въпроса "Откъде?"):

Примери:

आदितस् = "от самото начало"

धर्मतस् = "заради дхармата, поради дхармата"

Суфиксът -तस् се среща и при местоименни корени:

तद् : ततस् (« та-тас) "оттам, там, към там, върху това, тогава, затова"

यद् : यतस् "от който, от което, откъде, къде, накъде, защо, защото" (относително)

किम् : कुतस् "откъде?" "защо?"

25.4. Други начини за изразяване на обосновки

1. Относителни изречения

Относителните изречения често изразяват каузална (обосноваваща), консекutive (следствена) или финална (целова) връзка с главното изречение.

Форми на относителното местоимение, които служат като каузална съюзна частица:

• аблативно:
• यतस् ... подчинено изречение ... ततस् ... главно изречение ... = "защото ..., затова ..."
• यस्मात् ... подчинено изречение ... तस्मात् ... главно изречение ... = "защото ..., затова ..."
• инструментално:
• येन ... подчинено изречение ... तेन ... главно изречение ... = "чрез което/защото ..., чрез това / затова ..."

Пример:

यतो (यस्माद् / येन) धर्ममिच्छति [ततो (तस्माद् / तेन)] रामो व्रतं चरति = "Тъй като Рама желае благосъстояние, той спазва обета"

2. हि

Главните изречения могат да се свързват чрез частицата हि "защото, тъй като". Изречение с हि (което не трябва да стои на първо място, а в прозата трябва да заема второ място) посочва обосновка или за предходното изречение, или за следващото изречение:

Пример:

जनाः पुण्यं कुर्वन्ति । स्वर्गं हि गन्तुमिच्छन्ति = "Хората извършват заслужени дела. Те искат да отидат в небесата."

3. Творителен падеж (तृतीया)

Освен аблатива (पञ्चमी), творителният падеж (तृतीया) се използва за посочване на причината или мотива. При женски съществителни творителният падеж е обикновено задължителен.

Пример:

क्रोधेन पुत्रं हन्ति = "Той убива сина си от гняв" = "Той убива сина си в ярост"

4. Съществителни имена

Освен това, разбира се, причините могат да бъдат изразени и чрез конструкции с

• कारण n. "причина": कारणात् । कारणेन
• हेतु m.
• други съществителни в значение "причина"

+ Генитив (षष्ठी) или като втора част на съставни думи:

Пример:

पुण्यस्य कारणात् (हेतोः и т.н.) = "заради заслугата"

5. इति

Мотивът за едно действие може да бъде изразен като мисъл с इति:

Пример:

सम्यक्संबुद्धः सुगत इत्यानन्दो गौतमं धर्मं पृच्छति = "Тъй като Сугата е напълно пробудил към истината, Ананда пита Готама за неговото учение" (« "Мислейки: 'Сугата е напълно пробудил към истината' ...")

25.5. Речник

त्यज् 1P त्यजति напусна, откажи се, остави

Fut. त्यक्ष्यति
Pass. त्यज्यते
PPP त्यक्त
Inf. त्यक्तुम्
Absol. 2: -त्यज्य

от него:

त्याग m.: отказване, въздържание, избягване

दार м. пл. (!!!): съпруга

द्रव्य с.: предмет, имущество, материално притежание, пари

धान्य с.: смляно зърно

Ил.: धान्यम्
(Източник на изображението: Подробности)

धृ 1U धरति : държа, задържа

Фут. धरिष्यति
Пас. ध्रियते
PPP धृत
Инф. धर्तुम्
Абсол. 2: -धृत्य

от това:

धर्म м.: това, което е твърдо и задържа = Дхарма

नित्य ३ : постоянно, неизменно, вечно

नित्यम् Нареч.: винаги, постоянно, всегда

प्रज्ञा ж.: мъдрост, познание

प्रदान с.: даване, дарение ; дар, пожертвование

मद् 4 P माद्यति (!) : радвам се, упивам се от нещо (Инстр., Ген., Лок.)

Фут. मदिष्यति
Пас. मद्यते
PPP मत्त
Инф. मदितुम्

от това:

मद м.: опиянение, чувствено упивание = удоволствие от сетивата

मान м.: оценка, репутация, слава, чест, гордост, надменност, чувство за по-малка стойност ; (оценяваме се чрез други)

यदि Съюз: ако

न्याय м.: правило, принцип, метод, съд (прав.), логика (от ni + i + a)

अन्यथा Нареч.: иначе, освен това, погрешно, неправилно

या 2P याति, यान्ति = गम्

Пас. यायते
PPP यात
Инф. यातुम्
Абсол. 2: -याय

दारिद्र्य с. = दरिद्रस्य भावः प्रदान с. = दान शास् 2P शास्ति, शासति (3. пл.) : заповядвам, уча, наказвам

Пас. शिष्यते
PPP शिष्ट ३ : научен
Абсол 1.: शासित्वा / शिष्त्वा

от това:

शिक्षा ж.: наука, обучение ; фонетика

स्तेन м.: крадец

स्तेय с.: кражба

किल्बिष n.: вина, обида, грях

विना Постпозиция: без, освен (с Akk., Instr., Abl.)

मूल n.: корен

Ил.: मूलानि
(Източник на изображението: Подробности)

लिप् 6U लिम्पति (!): намазвам, омазвам

Fut. लेप्स्यति
Pass. लिप्यते
PPP लिप्त
Inf. लेप्तुम्

от това:

लिप्ति f.: намазване, писане, писмо

Ил.: लिप्तिः
(Източник на изображението: Подробности)

वर्ष n.,m.: дъжд, дъждовен сезон, година

वह् 1U वहति : водя, карам, духам (вятър)

Fut. वक्ष्यति
Pass. उह्यते
PPP ऊढ
Inf. वोढुम्
Absol 2: -उह्य वह् + वि 1P विवहति : отвеждам (именно булката от родителския дом) = женя се

от това:

विवाह m.: отвеждане, женитба на жена (Instr., saha) (за сватбата виж Basham, Wonder S. 166 -171)

Ил.: विवाहः
(Източник на изображението: Подробности)

नी + वि 1U विनयति : отвеждам, обучавам, възпитавам

от това:

विनय m.: отстраняване, възпитание, дисциплина, будист.: орденска дисциплина, орденско право

विज्ञान n.: познание, знание

विष्टि f.: работа, принудителен труд

Ил.: विष्टिः
(Източник на изображението: Подробности)

वृध् 1Ā वर्धते : растам, ставан по-голям

Fut. वर्धिष्यते
Pass. वृध्यते
PPP वृद्ध : пораснал, стар, увеличен
Inf. वर्धितुम्

от това:

वृद्धि f.: растеж, развитие, степен на удължаване (от: vṛdh-ti)

सामर्थ्य n.: това, което отговаря на целта си

स्वभाव m.: същество, природа, характер

हर्ष m.: (изправяне на космените фоликули), радост

हिरण्य ३ : златен ; n.: злато, пари, богатство

Ил.: हिरण्यम्
(Източник на изображението: Подробности)

अणु ३ : тънък, фин, много малък ; m.: атом

गोदान n.: даване на крави / една крава ; втора церемония по подстригване на косата (една संस्कार)

25.6. Упражнение

A) Попълнете примерите за деклинация от Урок 16, Повторително упражнение A, като добавите 4. Датив (चतुर्थी) и 5. Аблатив (पञ्चमी). Създайте също деклинационни редици с всички досега научени форми за

१. सन्त् (m., n.)

२. महान्त् (m., n.)

३. यद् (m., n., f.)

Запомнете тези деклинационни парадигми!

B) Преведете и разгледайте санскритските съставни думи:

गुर्वादेशाद्रामो ग्रामान्नगरं गत्वा साधुगृहं प्रविश्य साधुमुपस्थायालं क्रोधेनेति वक्ति ॥१॥ गुरोरधर्मः श्रोतुं न शक्यत इति श्रुत्या च स्मृतिभिश्चोद्यते ॥२॥ क्षत्रिया जनाञ्छत्रुभ्यो रक्षितुमर्हन्तीति क्षत्रियधर्मः ॥३॥ कृतयज्ञदोषत्वाद्ब्राह्मणो धनं लब्धुं नार्हति ॥४॥ धनलाभहेतोस्ते वैश्या व्रतं कृत्वा ब्रह्मचर्यं चरन्ति ॥५॥ बुद्द्धाश्चार्हन्तश्च दुःखान्मुक्ताः । मुञ्चन्ती बुद्धिर्हि तैः प्राप्ता ॥६॥ लोभेन च क्रोधेन च मोहेन च जना दुष्यन्ति । ततः प्राप्तकाला नरकं पतन्ति ॥७॥ क्षत्रियो महानगरतः शत्रुग्रामं योद्धुं शूरयोधानानयति ॥८॥

पुत्रलाभकारणाद्ब्राह्मणी व्रतं चरति ॥९॥ लब्धपुत्रत्वाद्द्विजेन महासुखमाप्तम् ॥१०॥ विष्णुर्भक्तान्मरणात्पाति ॥११॥ रामाद्विना = रामं विना = रामेण विना ॥१२॥ साधोः शिक्षा गुणाय संपद्यते नासाधोः ॥१३॥ रामः कृष्णाय तिष्ठति ॥१४॥ सुखेन गच्छति ॥१५॥ अलं भयेन ॥१६॥ लोकादधिको हरिः ॥१७॥ (हरi m. = विष्णु / कृष्ण)

Изобр.: लोकादधिको हरिः

25.7. सुभाषितानि यतो यतो निवर्तते ततस्ततो विमुच्यते । निवर्तनाद्धि सर्वतो न वेत्ति दुःखमण्वपि ॥१॥

Обяснение: सर्वतस् = sarva "всеки, всички" + -tas ; अणु = Nom., Akk. sg. neutr.

मानाद्वा यदि वा लोभात् क्रोधाद्वा यदि वा भयात् । यो न्यायमन्यथा ब्रूते स याति नरकं नरः ॥२॥ भवन्ति नरकाः पापात् पापं दारिद्र्यसंभवम् । दारिद्र्यमप्रदानेन ॥३॥ शासनाद्वा विमोक्षाद्वा स्तेनः स्तेयाद्विमुच्यते । अशासित्वा तु तं राजा स्तेनस्याप्नोति किल्बिषम् ॥मनुस्मृति ८.३१६॥ ॥४॥

Обяснение: राजा = Nom. sg. zu राजन् m. = नृप

25.8. Упражнение за превод

1. कौटिलीयार्थशास्त्र १.४.१. за ползата от икономиката:

वार्त्ता धान्यपशुहिरण्यकुप्यविष्टिप्रदानादौपकारिकी ॥

2. कौटिलीयार्थशास्त्र १.५. за образованието на един владетел:

तस्माद्दण्डमूलास्तिस्रो विद्याः ॥१॥ विनयमूलो दण्डः प्राणभृतां योगक्षेमावहः ॥२॥ कृतकः स्वाभाविकश्च विनयः ॥३॥ क्रिया हि द्रव्यं विनयति नाद्रव्यम् ॥४॥ शुश्रूषाश्रवणग्रहणविज्ञानोहापोहतत्त्वाभिनिविष्टबुद्धिं विद्या विनयति नेतरम् ॥५॥
॥ वृत्तचौलकर्मा लिपिं संख्यानं चोपयुन्ञ्जीत ॥७॥ वृत्तोपनयस्त्रयीमान्वीक्षिकीं च शिष्टेभ्यो वार्त्तामध्यक्षेभ्यो दण्डनीतिं वक्तृप्रयोक्तृभ्यः ॥८॥ ब्रह्मचर्यं चा षोडशाद्वर्षाद् ॥९॥ अतो गोदानं दारकर्म चास्य ॥१०॥ नित्यश्च विद्यावृद्धसंयोगो विनयवृद्ध्यर्थम्, तन्मूलत्वाद्विनयस्य ॥११॥
॥ श्रुताद्धि प्रज्ञोपजायते प्रज्ञाया योगो योगादात्मवत्तेति विद्यानां सामर्थ्यम् ॥१६॥
॥ कामक्रोधलोभमानमदहर्षत्यागात्कार्यः ॥१.६.१.॥

Обяснение на думите, подчертани с червено в горния текст:

1.5.1. तिस्रस् : Именител, винителен род, женски род към त्रि "три"

1.5.2. प्राणभृताम् : Родителен падеж, множествено число, мъжки род към प्राणभृत् м.р. "същества"

1.5.5. इतरम् Винителен падеж, единствено число, мъжки род към इतर ३ "друг"

1.5.7. कर्मा : Именителен падеж, единствено число, мъжки род към कर्मन् среден род "действие, дело" ; उपयुञ्जीत : Потенциал 3. л., ед. ч. Ā към upa-yuj 7 "да си присвои": "той да си присвои"

1.5.9. वक्तृप्रयोक्तृभ्यस् Аблатив, Дателен падеж, множествено число към वक्त्र्प्रयोक्तृ (इतरेतरद्वन्द्व) "теоретици и практици"

1.5.9. षोडश ३ : "шестнадесети"

1.5.10. कर्म Именителен, Винителен падеж, единствено число към कर्मन् ср.р. "действие"

1.5.16. धि Сандхи форма към हि ; आत्मवत्ता ж.р.: "самопритежание"

1.6.1. कार्य ३ "което трябва да се направи, което е необходимо да бъде извършено"