Урок 2

2.1. Именното изречение

Схема: Предикатно име - Подлог

напр. devo viṣṇuḥ = देवो विष्णुः = "Вишну е бог."

Глаголна копула ("е", "са", "съм", "си", "сте") не е необходима, но понякога може да се срещне.

Няма членове: devaḥ -- देवः може да означава "богът" или "един бог".

Въпреки че в санскритwordовата структура е доста свободна (особено в стиховете), при превод на именното изречение винаги трябва първо да се има предвид превод според горната стандартна схема.

В именното изречение подлогът е в номинатив (пърти падеж = prathamā ж.р. = प्रथमा). Предикатното име съвпада с подлога по число и падеж; ако предикатното име е прилагателно, то също и по род.

2.2. За деклинацията (спрягането на съществителните)

В санскрит има:

три числа (форми за броене) = vacana ср.р. -- वचन
Единствено число (еднина) = ekavacana ср.р. -- एकवचन
Двойствено число (двоя) = dvivacana ср.р. -- द्विवचन
Множествено число (мн.ч.) = bahuvacana ср.р. -- बहुवचन
три рода (граматически родове) = liṅga ср.р. / vyakti ж.р. -- लिङ्ग / व्यक्ति
Мъжки род = puṃs м.р. -- पुंस्
Женски род = strī ж.р. -- स्त्री
Среден род = napuṃsaka ср.р. -- नपुंसक
осем падежа = sup -- सुप् (= падежни окончания)

Към деклинацията се добавят падежните окончания (sup = सुप्) към т.нар. основа на името (форма на съществителното без падежни окончания).

Пример: devas = देवस् (Именителен единствено число, мъжки род) "бог/един бог" = deva- -- देव- (основа на името) + -s -- -स् (падежно окончание).

В санскритските речници имената се дават в Nominalstamm:
deva m. -- देव m. (maskulin)
vacana n. -- वचन n. (neutrum)
vyakti f. -- व्यक्ति f. (femininum)

2.3. Именителен единствено число

Именителен единствено число = prathamā ekavacanam = प्रथमा एकवचनम्

Именителният единствено число завършва на -s = -स् или е без окончание.

2.3.1. Именителен единствено число на -s

Следните основи на имената, които завършват на гласна, образуват Именителен единствено число на -s:

Maskulina на -a: напр. deva m. = देव "Gott" -- Nom. sg.: devas = देवस्
Maskulina на -i: напр. kavi m. = कवि "Dichter" -- Nom. sg.: kavis = कविस्
Maskulina на -u: напр. guru m. = गुरु "Lehrer" -- Nom. sg.: gurus = गुरुस्

2.4. Sandhi -- सन्धि

Крайната буква на дума се определя в санскрита също така и от началната буква на следващата дума. Това явление се нарича Sandhi (m.) = सन्धि ("Verbindung").

2.4.1. Сандхи на изходящо -s

Вижте също обобщението:

Payer, Alois (1944–): Сандхи на изходящо -s. -- (Материали по санскрит). -- URL: http://www.payer.de/sanskritmaterialien/ssandhi.htm

Крайно -s:

im absoluten Auslaut (Satzende) се превръща в Visarga (-ḥ):
devas = देवस् » devaḥ = देवः
kavis = कविस् » kaviḥ = कविः
gurus = गुरुस् » guruḥ = गुरुः

пред безгласни звуци:
пред k, kh, p, ph и ś, ṣ, s: става на Visarga (-ḥ)
devas + śivaḥ » devaḥ śivaḥ = देवः शिवः ("Шива е бог")
пред c, ch: става на -ś
пред ṭ, ṭh: става на -ṣ
пред t, th: остава -s
sādhus + caitanyas » sādhuś caitanyaḥ = साधुश्चैतन्यः ("Чайтаня е светия")

пред звънливи звуци:
след гласни, различни от a: става на -r
kavis + Māghas » kavir māghaḥ = कविर्माघः ("Магха е поет")
след гласни, различни от a, пред r-: -s изпада, гласният се дълга.
gurus + rāmas » gurū rāmaḥ = गुरू रामः ("Рама е учител")
след a-: -as
пред звънливи съгласни/a: става на -o (началното a изпада » ऽ)
devas viṣṇus » devo viṣṇuḥ = देवो विष्णुः
devas agnis » devo 'gniḥ = देवो ऽग्निः
пред други гласни: става на -a (хиатус)
devas + indras » deva indraḥ = देव इन्द्रः

2.5. Речник

deva м. -- देव : Небесен, бог; княз, цар.

īśvara м. -- ईश्वर : Господар, владетел, бог (монотеистично).

brāhmaṇa м. -- ब्राह्मण : Брахман (духовно съсловие).

kṣatriya м. -- क्षत्रिय : Кшатрия (съсловие на князете и войните).

vaiśya м. -- वैश्य : Вайшя (съсловие на земеделците и търговците).

śūdra м. -- शूद्र : Шудра (съсловие на служителите).

Според класическата теория (напр. Manusmṛti I, 88-91) задачите са разпределени:

на брахманите
изучаване на Ведите
учение
жертвоприношение за себе си
жертвоприношение за други
даване
получаване на дарове
на кшатриите
защита на народа
даване на дарове (на брахманите)
жертвоприношение за себе си
изучаване на Ведите
на вайштите
отглеждане на добитък
земеделие
търговия
лихварство
жертвоприношение за себе си
даване на дарове (на брахманите)
жертвоприношение за себе си
изучаване на Ведите
на шудрите
обслужване на трите горни кастови групи

dvija m. -- द्विज : "Дважди роден" (посветени от трите горни кастови групи: брахман, кшатрий, вайшя).

varṇa m. -- वर्ण : цвят, кастово произхождение (стремеж).

Четирите кастови групи (varṇa m.) често се бъркат с кастите. Но четирите кастови групи -- за разлика от кастите -- не са нещо специфично индийско; в Европа също сме имали кастова система (частично до Първата световна война), както следващата илюстрация от 15-ти век потвърждава:

Ил.: Изображение на кастовата система в европейското средновековие (дърворезба от края на 15-ти век).
(Източник на изображението: Подробности)

Етикети:
Съсловие на свещениците (~Брахман): Tu supplex ora = Ти моли се!
Съсловие на аристокрацията (~Кшатрий): Tu protege = Ти пази!
Съсловие на земеделците (~Вайшя/Шудра): Tuque labora = И ти работи!

Трите съсловия носят съответната дреха на своето съсловие. Над тях -- които по този начин са обозначени като божествено заповядани -- възсяда Христос.

Макс Вебер (1864–1920) дефинира съсловието така:

»Съсловие« трябва да означава множество от хора, които в рамките на една общност
a) упражняват специално съсловна оценка, -- евентуално също и
b) претендират за съсловни специални монополи.

Становете могат да възникнат
а) първично, чрез собствено стайно житейско поведение, включително особено чрез вида на професията (стайни или професионални стъпки),
б) вторично, наследствено-харизматично, чрез успешни претенции за престиж благодарение на стайното произход (рождени стъпки),
в) чрез стайно присвояване на политически или хирократични господски власти като монополи (политически или хирократични стъпки).

Рожденото развитие е обикновено форма на (наследствено) присвояване на привилегии към група или квалифицирани индивиди. Всяко твърдо присвояване на възможности, особено [от] господски [власти или добивни] възможности, има тенденция да доведе до образуване на стъпки. Всяко образуване на стъпки има тенденция да доведе до монополистично присвояване на господски власти и добивни възможности.

Докато класите на добив растат върху основата на пазарно ориентираната икономика, стъпките възникват и съществуват предимно върху основата на монополистично водените или феодалните или стайно патриархални нужди на групите.

»Стаян« трябва да се казва за общество, ако социалната структура е предимно по стъпки, »класово«, ако тя се случва предимно по класове. На »стъпката« от »класовете« най-близко е »социалната« класа, а »добивната« класа — най-далеч. Стъпките често се образуват по своята тежест чрез класи на собственост.

Всяко стайно общество е конвенционално, организирано чрез правила на житейското поведение, следователно създава икономически нерационални консуматорски условия и по този начин чрез монополистични присвоявания и чрез изключване на свободното разпореждане със собствената добивна способност пречи на свободното пазарно образуване.

[Вебер, Макс (1864–1920): Икономика и общество : Очерк на разбиращата социология. – 5., преработено издание. – Тюбинген : Мьор, 1976. – С. 625 сл.]

Варните съгласно това са родове.

kavi m. -- कवि : поет.

agni m. -- अग्नि : огън, бог Агни.

Ил.: Бог Агни, миниатюра, 18 в.
(Източник на изображението: Подробности)

sādhu 3 -- साधु : правилно, добро.

sādhu m. -- साधु : "свят" човек, Саду.

Ил.: Саду (साधु), храм Пашупатинат, Катманду.
(Източник на изображението: Подробности)

guru 3 -- गुरु : тежък, значим, достойн за почит

guru m. -- गुरु : достойн за почитане човек: баща, майка, по-възрастен роднина, особено учител, мастер

2.6. Упражнение

А) Впишете, като спазвате Сандхи, и образувате именни изречения:

1. devas ... (Шива, Агни, Вишну, Ганеша, Кришна, Индра)
   = देवस् ... (शिव, अग्नि, विष्णु, गणेश, कृष्ण, इन्द्र)
2. dvijas ... (брахман, кшатрия, вайшя)
   = द्विजस् ... (ब्राह्मण, क्षत्रिय, वैश्य)
3. gurus ... (брахман, Чандракирти)
   = गुरुस् ... (ब्राह्मण, चन्द्रकीर्ति)
4. vaiśyas ... (Туладхара)
   = वैश्यस् ... (तुलाधर)
5. sādhus ... (гуру, Рама)
   = साधुस् ... (गुरु, राम)
6. kavis ... (Калидаса, Мага, Бхарави, Харшадева)
   = कविस् ... (कालिदास, माघ, भारवि, हर्षदेव)

Б) Преведете на санскрит:

1. Рама е брахман.
2. Учителят е вайшя.
3. Шудрата е свят човек.
4. Поетът е учителят.
5. Вишну е ГОСПОДЪТ.
6. ГОСПОДЪТ е Шива.
7. Дважды роденият е брахман.
8. Свещеният човек е учител.
9. Учителят е свят човек.