Урок 7

Седмичен изречение

धर्मो जयति नधर्मः सत्यं जयति नानृतम् | क्षमा जयति न क्रोधो देवो जयति नासुरः ॥

dharmo jayati nādharmaḥ
satyaṃ jayati nānṛtam |
kṣamā jayati na krodho
devo jayati nāsuraḥ ||

Правото побеждава, не неправдата,
Истината побеждава, не лъжата,
Търпението побеждава, не гневът,
Бог побеждава, не противобожеството.

7.1. Глаголовото изречение с директен обект

Схема:
(Агент = kartṛ м. = कर्तृ) – директен обект (karman с. = कर्मन्) – глагол

напр.
rāmaḥ phalaṃ khādati = रामः फलं खादति : „Рама яде (кълва) плод.“
brāhmaṇo devaṃ yajati = ब्राह्मणो देवं यजति : „Брахманът почита бог с жертвоприношение (за друг).“

Ако глаголът е в парасмаипада или атманепада, директният обект (karman с. = कर्मन्) обикновено е в винителен падеж (Wenfall, dvitīyā ж. = द्वितीया).

7.2. Винителен падеж (Wenfall, dvitīyā ж. = द्वितीया = „второ падежно окончание“)

Окончание на винителен падеж единствено число за мъжки и женски род след гласна: -m

Мъжки род на	Винителен падеж единствено число
-a: deva	devam देवम्
-i: kavi	kavim कविम्
-u: guru	gurum गुरुम्
Женски род на	Винителен падеж единствено число
-ā: devatā	devatām देवताम्
-i: śruti	śrutim श्रुतिम्
-ī: devī	devīm देवीम्
-u: dhenu	dhenum धेनुम्

Акузатив множествено число, мъжки род на основите с гласов край (изключение: едносложните коренови основи с дълъг гласов край): Удължаване на изходния гласен + -n

Мъжки род с край на	Акузатив множествено число
-a: deva	devān देवान्
-i: kavi	kavīn कवीन्
-u: guru	gurūn गुरून्

Акузатив множествено число, женски род на основите с гласов край (изключение: едносложните коренови основи с дълъг гласов край): Удължаване на изходния гласен + -s

Женски род с край на	Акузатив множествено число
-ā: devatā	devatās देवतास्
-i: śruti	śrutīs श्रुतीस्
-ī: devī	devīs देवीस्
-u: dhenu	dhenūs धेनूस्

7.2.1. Акузатив единствено и множествено число на въпросителните и указателните местоимения

		Мъжки род	Женски род	Среден род
kim кой/какво	ед.ч.	kam कम्	kām काम्	kim किम्
	мн.ч.	kān कान्	kās कास्	kāni कानि
tad той/този/онзи	ед.ч.	tam तम्	tām ताम्	tad तद्
	мн.ч.	tān तान्	tās तास्	tāni तानि
etad този тук	ед.ч.	etam / enam एतम् / एनम्	etām / enām एताम् / एनाम्	etad / enad एतद् / एनद्
	мн.ч.	etān / enān एतान् / एनान्	etās / enās एतास् / एनास्	etāni / enāni एतानि / एनानि
idam този	ед.ч.	imam / enam इमम् / एनम्	imām / enām इमाम् / एनाम्	idam / enad इदम् / एनद्
	мн.ч.	imān / enān इमान् / एनान्	imās / enās इमास् / एनास्	imāni / enāni इमानि / एनानि

Формите enam (एनम्) и т.н. принадлежат към основата enad (एनद्), която образува форми само в някои падежи. Те се използват вместо формите на etad и idam, когато означаваното вече е споменато в предходния текст.
напр. ayaṃ devaḥ, enaṃ yajante. = अयं देवः । एनं यजन्ते ॥ : "Той е бог. Му се принася жертва."

7.2.2. Употребата на винителен падеж (dvitīyā f. = द्वितीया = "второ падежно окончание")

Винителният падеж (dvitīyā f. = द्वितीया) означава:

1. В не-пасивното глаголно изречение: директния обект (karman n. = कर्मन्) на действието, изразено от глагола:
   напр.
   devaṃ yajati = देवं यजति : "Той почита бог с жертва."
   phalam āpnoti = फलमाप्नोति : "Той постига плода (напр. на своето действие)."
2. При глаголи, които изразяват ходене, движение, водене или подобно нещо към някое място, винителният падеж означава целта на движението:
   напр.
   narakaṃ gacchati = नरकं गच्छति : "Той отива в ада."

Други употреби на винителния падеж ще бъдат разгледани по-късно.

7.3. Сандхи на крайното -n

Крайно -n:

1. Преди звънки палатни и ретрофлексни sparśa и пред ś- се заменя с назалния съответстващ на тези звуци:
   -n пред j-, jh-, ñ-, ś- » -ñ
   -n пред ḍ-, ḍh-, ṇ-, ṣ- » -ṇ
   напр. kṣatriyān + jayati » kṣatriyāñ jayati = क्षत्रियांञ्जयति : "Той побеждава кшатриите."
   Началното ś- се заменя обикновено с ch-:
   gurūn + śṛṇoti » gurūñ chṛṇoti (заедно с gurūñ śṛṇoti) = गुरूञ्छृणोति (गुरूञ्शृणोति) : "Той чува учителите." "Той слуша учителите."

2. Ако пред начално l- стои -l с Ануна́сика (назализирано l, в писмеността ल् с Ануна́сика ँ), се заменя:
   напр. paśūn + labhate » पशूंल्लभते : „Получава добитък.“

3. Пред начално беззвучен палатал, ретрофлекс или дентал се заменя чрез Анусвара + съответстващия на тези звукове шипящ звук:
   -n пред c-, ch- » -ṃś
   -n пред ṭ-, ṭh- » -ṃṣ
   -n пред t-, th- » -ṃs
   напр. devān + ca » devāṃś ca = देवांश्च : „и боговете (винителен падеж)“
   devān + tu » devāṃs tu = देवांस्तु : „но боговете (винителен падеж)“

4. Освен след кратка гласна (вж. по-долу) крайното -n във всички останали случаи остава непроменено.

7.4. Среден род (napuṃsaka n. = नपुंसक)

В средния род формите за именителен (prathamā) и винителен падеж (dvitīyā) са идентични.

7.4.1. Среден род на основите на -a

Спряжение именителен / винителен единствено число: -m
напр. phala n. = फल = „плод“: Имен. / Винителен ед. ч. phalam = फलम्
Спряжение именителен / винителен множествено число: -āni
напр. phala n. = फल: Имен. / Винителен мн. ч. phalāni = फलानि

7.5. Атематични класове на настоящето

Петата класа на настоящето образува т.нар. атематична основа за настояще, т.е. основата на настоящето не завършва с „тематичната гласка“ -a, както при тематичните класове на настоящето (1., 4., 6., 10. класа).

Атематичните класове на настоящето имат градиране на основата, т.е. съществуват две форми на основата за настояще:

1. силен ствол: висока степен (рядко удължена степен)
2. слаб ствол: ниска степен

Силният корен стои:
в индикатив единствено число Парасмаипада Настояще време (laṭ) и Имперфект (laṅ)
на всички първи лица на императив (loṭ) Парасмаипада и Атманепада
в трето лице единствено число императив (loṭ) Парасмаипада

Всички други форми имат слабия настоящ корен.

7.5.1. Първични окончания на трето лице множествено число при безгласни корени

При безгласни настоящи корени първичните окончания на трето лице множествено число са:
Парасмаипада: -anti
Атманепада: -ate

7.5.2. Петият клас на настоящите времена (svādi = स्वादि = "su и т.н.")

Силен корен: (повечето пъти) ниско степенуване на основата (както е посочено) + -no-
Слаб корен: (повечето пъти) ниско степенуване на основата (както е посочено) + -nu-

Преди гласникови окончания, при корени, завършващи на гласна, -nu- се заменя с -nv-, а при корени, завършващи на съгласна, преди гласникови окончания -nu- се заменя с -nuv-.

Примери:

Основа धातु	Силен корен	Слаб корен	Преди гласна (слаб)
āp 5 P आप् "достигна"	āp-no (3.ед.ч. āpnoti = आप्नोति)	āp-nu	āp-nuv (3.мн.ч. āpnuvanti = आप्नुवन्ति)
aś 5 Ā अश् "достигна"	—	aś-nu (3.ед.ч. aśnute = अश्नुते)	aś-nuv (3.мн.ч. aśnuvate = अश्नुवते)
su 5 U सु "изстисвай"	su-no (3.ед.ч. sunoti = सुनोति)	su-nu (3.ед.ч. sunute = सुनुते)	su-nv (3.мн.ч. sunvanti = सुन्वन्ति, 3.мн.ч. sunvate = सुन्वते)
śru 5 P श्रु "чуя"	śṛ-ṇo (3.ед.ч. śṛṇoti = शृणोति)	śṛ-ṇu	śṛ-ṇv (3.мн.ч. śṛṇvanti = शृण्वन्ति)

7.6. Word List

Learn the following words:

aś 5 Ā (aśnute) अश् अश्नुते : reach, arrive at, attain
āp 5 P (āpnoti) आप् आप्नोति : reach, attain
kup 4 P (kupyati) कुप् कुप्यति : be angry
krudh 4 P (krudhyati) क्रुध् क्रुध्यति : be angry
khād 1 P (khādati) खाद् खादति : chew, eat
śru 5 P (śṛṇoti !) श्रु शृणोति : hear (something: Accusative, someone: Genitive or Accusative; about: Accusative; from someone: Genitive, Ablative, Instrumental)
su 5 U (sunoti) सु सुनोति : press out
soma m. सोम : pressed drink, Soma; Moon (Which plant was used to press Soma is still disputed today).

Fig.: Was this the Vedic Soma plant?: Fly agaric: Amanita muscaria (L.) Lam.
(Image source: Details)

phala n. फल : fruit (also in a figurative sense: (karmic) fruit of an action)
nṛtya n. नृत्य : dance
svarga m. स्वर्ग : heaven
naraka m. नरक : hell (According to one Hindu view, the universe has the shape of an egg (Brahmāṇḍa m.n. = ब्रह्माण्ड = "Egg of Brahmā"): above the earth are six heavens with increasing bliss, below the earth are seven so-called pātāla n. = पाताल, dwellings of the nāga m. = नाग (snakes) and other mythical beings, among them are 7 hells with increasing torments)
aṅga n. अङ्ग : limb of the body, component; also = vedāṅga = वेदाङ्ग
gam 1 P (gacchati) गम् गच्छति : go (According to the indigenous verb classification, it belongs to Present Class 1, but is actually a formation with a present stem-forming suffix -ccha-: gam » Strengthened grade (gm ») ga-ccha-ti)

7.7. Упражнение

A) Вмъкнете съответно в единствено и множествено число директното допълнение или винителен падеж на посоката:

1. brāhmaṇas ... yajati (deva, devī, viṣṇu, agni, devatā)
   ब्राह्मणस् ... यजति (देव, देवी, विष्णु, अग्नि, देवता)

Ил.: Viṣṇu = विष्णु, 8./9. век.
(Източник на изображението: Подробности)

2. gurus ... khādati (phala)
   गुरुस् ... खादति (फल)
3. sādhus ... gacchati (svarga)
   साधुस् ... गच्छति (स्वर्ग)
4. śūdrā ... gacchati (naraka)
   शूद्रा ... गच्छति (नरक)
5. ... jayati (śūdra)
   जयति (शूद्र)
6. ... labhate (dhenu, paśu, phala)
   लभते (धेनु, पशु, फल)

B) Вмъкнете съответните глаголни форми:

1. sādhuḥ svargaṃ ... (āp, gam, aś)
   साधुः स्वर्गम् ... (आप्, गम्, अश्)
2. brāhmaṇaḥ somam ... (su) (2 форми)
   ब्राह्मणः सोमम् ... (सु)
3. sādhur gurum ... (śru)
   साधुर्गुरुम् ... (श्रु)
4. devī ... (kup, krudh)
   देवी ... (कुप्, क्रुध्)

C) Вмъкнете в изреченията от упражнение B) агента, обекта и глагола във множествено число.

D) Вмъкнете в Ātmanepada:

1. sunvanti.
   सुन्वन्ति ।
2. nayanti.
   नयन्ति ।
3. sunoti.
   सुनोति ।
4. yajati.
   यजति ।

Ил.: yajati = यजति — Ведическа жертва = yajña m. = यज्ञ
(Източник на изображението: Подробности)

E) Образувателно винителен падеж (dvitīyā) за единствено и множествено число на всички досега изучени съществителни имена.

F) Преведете:

1. narakāṃś ca svargāṃś ca gacchanti.
   नरकांश्च स्वर्गांश्च गच्छन्ति ।
2. gurūṃs tu śṛṇvanti.
   गुरूूंस्तु शृण्वन्ति ।
3. Шудрите печелят небесно царство.
4. Кшатриите почитат като домакини на жертвоприношение богините с жертви.
5. Жените от вайшическото съсловие почитат божества с жертви.
6. ГОСПОДЯт се гневи.
7. śikṣā kalpo vyākaraṇaṃ niruktaṃ chando jyotiṣam aṅgāni.
   शिक्षा कल्पो व्याकरणं निरुक्तं छन्दो ज्योतिषमङ्गानि ।
8. На кой бог принася този брахман жертва?

Ил.: На кой бог се принася тук жертва? Отговор: Ганеша (Ганапати) = गणेश (गणपति). Ганапати хомa (yajña).
(Източник на изображението: Подробности)

9. Какъв жвака този свещен човек?
10. Какво пресоват тези (тук)?
11. Той е учител. На него се слуша (= слушат те).