Урок 15

15.1. सुभाषितम्

गुरुशुश्रूषया विद्या
पुष्कलेन धनेन वा ।
अथवा विद्यया विद्या
चतुर्थी नैव विद्यते ॥

15.2. Детерминативни съставни = Татпуръша м. = तत्पुरुष

Взаимоотношението между нещата, означавани с имена (съществителни и прилагателни), може да се изрази не само чрез генитивна конструкция, но и чрез татпуръша (तत्पुरुष). По същия начин атрибутивното подреждане на прилагателни или апозитивното подреждане на съществителни може да се изрази чрез определен вид татпуръша, а именно така нареченото кармадхарая (м.) = कर्मधारय.

तत्पुरुषः = तस्य पुरुषः "неговият слуга", т.е. като пример за този вид съставни служи такъв пример за такива съставни.

В детерминативните съставни (татпуръша) едно име (съществително или прилагателно) се определя по-точно от друго име или наречие. По-точното определение обикновено образува задната част на съставното слово.

Взаимоотношението между предната част (детерминираща част) и задната част (детерминирана част) може да бъде:

• атрибутивно или апозитивно: при разпадане на съставното слово предната част образува по-точно определение към задната в един и същ падеж (т.е. извън контекста на изречението в именителен падеж (प्रथमा), а в изречението в синтактично предписания падеж)
• казуално: предната част при разпадане на съставното слово стои в друг падеж от този на задната част (т.е. не в именителен - प्रथमा)
• адвербиално: предната част е недеклинируема дума

Падежната зависимост между двете части на съставна дума е независима от падежа, в който стои цялата съставна дума: тъй като съставната дума е едно единствено склоняемо слово:

напр.

Именителен падеж, ед. ч. तत्पुरुषः = तस्य पुरुषः
Винителен падеж, ед. ч. तत्पुरुषम् = तस्य पुरुषम्
Творителен падеж, ед. ч. तत्पुरुषेण = तस्य पुरुषेण
Родителен падеж, ед. ч. तत्पुरुषस्य = तस्य पुरुषस्य
Именителен падеж, мн. ч. तत्पुरुषाः = तस्य पुरुषाः
и т.н.

Родът на Tatpuruṣa е - с малки изключения - родът на неговата втора част.

15.3. Детерминативни съставни думи с атриутивно / апозитивно първо член = Karmadhāraya м. р. = कर्मधारय

При разпадането на Karmadhāraya двете части на съставната дума стоят в един и същи падеж.

напр.

गुणवत्पुत्रः = गुणवान्पुत्रः = "син с добри качества"
Винителен падеж, ед. ч. गुणवत्पुत्रम्
Именителен падеж, мн. ч. गुणवत्पुत्राः पुण्यवत्क्षत्रिया = पुण्यवती क्षत्रिया = "заслужила kṣatriyа жена"

साधुजनाः = साधवो जनाः = "добри хора"

इष्टदेवता = इष्टा देवता = "желаното божество = божеството, към което имаме специално отношение на преданост и приют"

Ил.: लक्ष्मी
(Източник на изображението: Подробности)

За последователността на частите в една Karmadhāraya трябва да се спазва следното специално правило:

• ако една Karmadhāraya изразява СРАВНЕНИЕ, тогава това, с което се сравнява, стои във втората част на съставната дума:

नरसिंहः = सिंह इव नरः = "мъж като лъв"
पुरुषव्याघ्रः = व्याघ्र इव पुरुषः = "мъж като тигър"

• ако обаче Кармадхарая изразява апозизиция (по-точно определение на втората част чрез съществително име), то по-точното определение се намира в първата част, както изисква и общото правило за реда на членовете в Татпуруша:

नरसिंहः може също да бъде разложено: नर एव सिंहः = "Лъв, който (в действителност) е човек."

Такива апозизиционни Кармадхарая се разлагат в местните коментари, както и в горния пример чрез एव.

Ил.: नरसिंहः
(Източник на изображението: Подробности)

15.4. Детерминативни съставни с първа част, която е във вторично/неатрибутивен падеж спрямо втората част = Татпуруша в по-тесния смисъл

Връзките Татпуруша са възможни за свързване на съществителни имена (съществителни и прилагателни), при които първата част - съгласно правилата на синтаксиса - може да бъде във всеки падеж. Очаквано, първата част най-често представлява генитив (षष्ठी), тъй като това е падежът, който изразява отношението между съществителни имена.

напр.

क्षत्रियपुत्रः = क्षत्रियस्य पुत्रः = "син на кшатрий", "млад кшатрий", "член на групата кшатрии"
Вин. ед. क्षत्रियपुत्रम्
Ген. ед. क्षत्रियपुत्रस्य
и т.н.

गुरुभावः = गुरोर्भावः = "природата на учител"

धनलोभः = धनस्य लोभः = "страст към богатство, алчност"

लोकगतिः = लोकस्य गतिः = "ходът на света, поведението на хората"

Почти всяко притежателно отношение може да бъде заменено с тапуръша. Малкото изключения вижте напр. при Кале, A higher Sanskrit grammar § 211, там са посочени и съответните места при Панини.

Предният член на тапуръша обаче може по принцип да заема всяка падежна форма. Въпреки това не всички синтактично възможни падежни отношения могат да бъдат заменени с тапуръша. Съответните правила се намират при Кале, A higher Sanskrit grammar § 203 - 217 или Панини 2,1,22 - 2,2,22 при съмнение.

Предният член може да бъде в единствено, двойствено или множествено число при разпадането на съставната дума. Коя възможност е налична, трябва да се изведе от значението и контекста.

Примери:

Предният член заема винителен падеж (द्वितीया): напр. при определени причастия на минало страдателно към глаголи на движение (Панини 2,1,24):

ग्रामगतः = ग्रामं गतः = "онзи, който е отишъл в селото"
नरकपतिता = नरकं पतिता = "тази, която е паднала в ад"

Предният член заема творителен падеж (तृतीया): напр. често агенса (कर्तृ) при номинални образувания с крит-суфикси (напр. причастия на минало страдателно):

देवकृतम् = देवेन / देवैः कृतम् = "направено от бог / от богове"
Също би могло да се разпадне: देवस्य / देवानां कृतम् = "действие/постъпка на бог / от богове; божествено дело, богово дело"

बुद्धरक्षिता = बुद्धेन रक्षिता = "тази, която е била пазена от Буда" (лично име)

15.5. Разпадане на съставни думи (освен двандви)

Въпреки че в санскрит могат да се образуват съставни думи с произволна дължина и често се образуват (съставни думи от 10 до 30 члена не са рядкост!), все пак - с изключение на двандвите - всички съставни думи трябва да се разпадат прогресивно йерархично на по два части:

Ил.: समासविच्छेदः
(Източник на изображението: Подробности)

и т.н., докато се стигне до отделните корени на думите.

напр.

गुणवत्पुत्रकृतपुण्यम्

1. Стъпка (основна пауза): गुणवत्पुत्रकृतं ॥१॥ पुण्यम्

2. Стъпка (първа вторична пауза): गुणवत्पुत्रेण ॥२॥ कृतं ॥१॥ पुण्यम्

3. Стъпка (втора вторична пауза): गुणवता॥३॥ पुत्रेण ॥२॥ कृतं ॥१॥ पुण्यम्

= "благородното дело (заслугата), което е извършил моята добродетелен син"

При това могат да се смесват различни видове съставни думи, напр. предна част: Бахуврихи (बहुव्रीहि) - задна част: Татпуръша и т.н.

напр.

ब्राह्मणक्षत्रियवैश्यधर्मः

1. Стъпка: ब्राह्मणक्षत्रियवैश्यानां धर्मः (предна част: Итаретарадавандва)

2. Стъпка: ब्राह्मणानां क्षत्रियाणां वैश्यानां च धर्मः

= "дхармата на брахманите, кшатриите и вайшите"

Много често за една съставна дума има различни възможности за разлагане. Коя е правилната или поне най-добрата, може да се реши само от контекста и съдържанието на текста. Понякога такова решение не е възможно. Често две възможности за разлагане вероятно са замислени от автора. Тогава в превода трябва да се предадат и двете възможности за разлагане (свързани с "и", "или" "съответно" и подобни.

напр.

पुण्यवत्पुत्रकृतम्

1. Стъпка: или - или

1. पुण्यवत्पुत्रेण कृतम्
2. पुण्यवत्पुत्रस्य कृतम्
3. पुण्यवत् पुत्रकृतम्

2. Стъпка: съответно

1. पुण्यवता पुत्रेण कृतम् = „това, което е извършено от моя заслужил син“
2. पुण्यवतः पुत्रस्य कृतम् = „постъпката на моя заслужил син“
3. 1. पुण्यवत् पुत्रेण कृतम् = „заслужилото, извършено от моя син“
4. पुण्यवत् पुत्रस्य कृतम् = „заслужилата постъпка на моя син“

15.6. Формата на предния член в съставни думи (समास м.р.)

При всички видове съставни думи предният член обикновено е непроменената коренова форма. Двукоренните съществителни имена стоят в слабата коренова форма. Женски прилагателни, които определят по-точно следващия член в съставната дума, обикновено стоят в мъжка коренова форма:

напр.

पुण्यवत्क्षत्रिया = पुण्यवती क्षत्रिया = „кшатрийка, която притежава заслуги“
गुणवत्पुत्रः = गुणवान् पुत्रः = „син с добри качества“

15.7. Класификация на तत्पुरुष

1. प्रथमातत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в именително падеж (प्रथमा)
2. द्वितीयातत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в винително падеж (द्वितीया)
3. तृतीयातत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в творителен падеж (तृतीया)
4. चतुर्थीतत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в дателен падеж (चतुर्थी)
5. पञ्चमीतत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в отделителен падеж (पज्चमी)
6. षष्ठीतत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в родителен падеж (षष्ठी)
7. सप्तमीतत्पुरुषः : предният член стои в विग्रहवाक्य в местен падеж (सप्तमी)

• कर्मधारयः : апозитивен татпуръша, между другото:
• उपमानपूर्वपदकर्मधारयः : विग्रहवाक्य с इव след първия член
• उपमानोत्तरपदकर्मधारयः : विग्रहवाक्य с इव след втория член
• रूपकसमासः : विग्रहवाक्य с एव
• द्विगुसमासः : числително в предния член
• नञ्तत्पुरुषः (निषेधतत्पुरुषः) : с отрицание a-, an- в предния член
• गतिसमासः : с предлог в предния член
• प्रथमातत्पुरुषः и т.н. (вижте по-горе)

15.7.1. Класификация на कर्मधारय

1. विशेषणपूर्वपदकर्मधारयः : Предната част е прилагателно (विशेषण)
2. विशेषणोभयपदकर्मधारयः : двете части са прилагателни, тук попадат и прилагателните, които изразяват времева последователност: "първо измит, после намазан"
3. उपमानपूर्वपदकर्मधारयः (= उपमासमासः): в предната част сравнение, в задната част сравнявано свойство: напр. "красив като лотос"
4. उपमानोत्तरपदकर्मधारयः (= उपमितसमासः): сравнение в задната част
5. रूपकसमासः : विग्रहवाक्य с एव след предната част (метафора)
6. संभावनपूर्वपदकर्मधारयः : двете части се отнасят за едно и също лице или нещо, напр. कालिदासकविः = कालिदास इति कविः = "поетът Калидаса"
7. कर्मधारयः с कु / कद् като предна част: "лош..."
8. कर्मधारयः с किम् като предна част: укор
9. PPP + отрицателно PPP: "частично", напр. कृताकृतम् = "частично направено"
10. द्विगुसमासः : числително в предната част

15.8. Речник

पुष्कल 3: прекрасен, великолепн, обилен

वा : или (поставено след)

अथवा : или (поставено преди)

चतुर्थ 3 (f.: चतुर्थी): четвърти

विद् "намеря" 6 U विन्दति ; Pass. विद्यते ; PPP विन्न / वित्त विद् "знам" 2 P वेत्ति ; Pass. विद्यते ; PPP विदित पत् "летя, падам" 1 P पतति ; Pass. पत्यते ; PPP पतित अर्ध 3: половина, m.n. половин

पूजा f.: почит, почтен прием, религиозна поклонение (Пуджа)

Ил.: पूजा
(Източник на изображението: Подробности)

कुल n.: стадо, тълпа, род, произход, семейство

इन्द्र m.: княз, първи, най-добър сред ; бог-цар Индра

Ил.: इन्द्रः
(Източник на изображението: Подробности)

दास m.: роб, крепостен, слуга

दासी f.: робиня, крепощна, служителка

काल m.: време, (правилно) време ; съдба, смърт ; бог на смъртта Кала

काल 3: черен, синьо-черен, тъмен

पुरुष m.: човек, мъж, слуга

-जन като втора част на Татпуруша често изразява множествено число

स्तु 2 स्तौति ; Страд. स्तूयते ; PPP स्तुत : възхвалявам, прославям

от това:

स्तुति f.: възхвала, химн

स्तोत्र n.: (средство за възхвала =) химн, химнус

सिंह m.: лъв (Panthera leo persica)

Ил.: सिंहः
(Източник на изображението: Подробности)

व्याघ्र m.: тигър (Panthera tigris tigris) (букв.: градинар)

Ил.: व्याघ्रः
(Източник на изображението: Подробности)

इव (поставено след): сякаш, като (в сравнения: व्याघ्र इव पुरुषः = "мъж като тигър", "тигър-подобна мъжественост"

एव (поставено след): подчертава предходното, в немския често съответства на ударението, вид емотикон \<!\>, напр. सत्यमेव जयति "само истината побеждава", "точно истината побеждава", "истината побеждава"

अरि m.: враг (съгласно Тиер, Чужденецът в Ригведа: първоначално = чужденец)

आर्य 3: арийски, благороден ; м. ариец (самоназвание на древните индийци, говорещи санскрит, буквално: гостоприемни (Тиер)) ; благородник

към जन्

जाति ж.р.: раждане, вид, каста (за кастата на जाति вж. Basham, Wonder, стр. 148 и сл.)

मृ 4 Ā म्रियते ; Pass. म्रियते ; PPP मृत : умира (според индийските граматисти: 6 Ā)

от това:

मरण ср.р.: умиране, смърт

मृति ж.р.: умиране, смърт

मृत्यु м.р.: смърт ; персонифициран: бог на смъртта

15.9. Упражнение 1

Разложете следните съставни думи като Tatpuruṣa на санскрит и предоставете немски превод. Посочете всички възможни разложения и преводи, които ви се струват подходящи. Уточнете също кой падеж и число представлява цялото съставно слово.

१. देवेन्द्रस्य

२. दुःखदग्धा

३. मोक्षधर्मः

४. अन्नजातानि

५. गृहकरणम्

६. शूद्रकृतेन

७. ईश्वरपूजा

८. देवेश्वरः

९. क्षत्रिययज्ञम्

१०. वैश्यभावेन

११. देवगुरोः

१२. धनलोभः

१३. गृहदासी

१४. दुःखमोहः

१५. ग्रामेश्वरम्

१६. नगरजनाः

१७. यज्ञकालस्य

१८. देवगृहाणि

१९. देवपुत्राणाम्

२०. पश्विष्टिः

२१. स्मृत्युक्तम्

२२. गुरुगृहम्

२३. सोमयज्ञेन

२४. स्वर्गगताः

२५. सुखप्रश्नम्

२६. पशुधर्मः

२७. स्वर्गलोकः

२८. ऋषियज्ञैः

२९. तत्कालम्

३०. सत्यवदनम्

15.10. Упражнение 2

Разложете като в упражнение 1 следните Tatpuruṣa:

१. देवतागृहम्

२. देवीस्तोत्रम्

३. ब्राह्मणगृहम्

४. वैश्यापुत्राः

५. शूद्रधर्मः

६. अग्निगृहम्

७. साधुगता

८. सत्यवचनेन

९. धर्मयज्ञानाम्

१०. सत्यधर्मः

११. अनृतवदनस्य

१२. देवीदासः

१३. द्विजदासान्

१४. अग्निदग्धम्

१५. साधुवादः

१६. बालमृगः

१७. धनसर्गः

१८. अन्नद्वेषम्

१९. देवदेवम्

२०. देवप्रश्नेन

२१. गृहजनानाम्

२२. गुरुपूजायाः

२३. गुरुगतैः

२४. स्वर्गमार्गेण

२५. नरकदेवतया

२६. गृहेश्वरः

२७. ग्रामधर्मः

२८. देवीपूजाम्

२९. देवदर्शनम्

३०. देवपादान्

३१. धनजाता

३२. बालभावेन

३३. लोकगुरोः

३४. देवपुत्रः

३५. देवमार्गम्

३६. स्वर्गसुखम्

३७. सोमसुतिः

३८. देवपूजायाः

३९. लोकधर्मेण

४०. देवजनाः

४१. पापलोकः

४२. पुण्यफलानि

४३. सत्यवादः

४४. ऋषिपुत्रः

४५. पुत्रपुत्राः

४६. धर्मवादः

४७. देवलोकम्

४८. यज्ञेश्वरः

४९. ग्रामदेवता

५०. दुःखलोकः

५१. देवशत्रुणा

५२. क्षत्रियधर्मः

५३. द्विजेन्द्रः

५४. अग्निकृतम्

५५. साधूक्तानि

५६. ब्राह्मणभावेन

५७. देवधर्मः

५८. गृहदेवता

५९. कारुकुशीलवकृतम्

६०. द्विजातिशुश्रूषया

Ил.: ग्रामदेवता
(Източник на изображението: Подробности)

15.11. Упражнение 3

A) Преведете пословицата в началото на урока

B) Разгледайте следните Tatpuruṣa съставни думи:

१. बलकृतः

२. बालधनस्य

३. नरककाकम्

४. लोकगुरोः

५. जलेश्वरेण

६. जनपानम्

७. वाक्यसारथीन्

८. गुणवचनानि

९. मृगेश्वरैः

१०. बुद्धिकृतायाः

११. धर्मयज्ञेन

१२. यज्ञाङ्गानि

१३. गृहजनेन

१४. ग्रामलेखकाः

१५. नागदेवः

१६. पुण्यजिताभिः

१७. पापलोकम्

१८. सत्यवदनस्य

१९. दानधर्मेण

२०. सुखप्रश्नः

२१. दुःखमोहस्य

२२. सोमपात्राणि

२३. स्वर्गमार्गः

२४. कामधेन्वा

२५. वर्णधर्मः

२६. श्रुत्युदितम्

Изобр.: नागदेवाः
(Източник на изображението: Подробности)