Урок 56

56.1. Редуплицираният аорист

Образуване:

Авгмент + редуплицирана основа на корена + a + тематично вторично окончание

Слогът на корена може да бъде с нисък или висок тон. При корени, завършващи на -i или -u, ниският тон е правилото.

Крайното -i, -u се заменя с -iy съответно -uv.

Крайното -ā (за -e) отпада.

Парадигма:

श्रि 1U "отивам при, опiram се"

	परस्मैपदम्		आत्मनेपदम्
	एकवचनम्	बहुवचनम्	एकवचनम्	बहुवचनम्
1. तृतीयः	अशिश्रियम् (अ-शि-श्रिय्-अम्)	अशिश्रियाम	अशिश्रिये	अशिश्रियामहि
2. द्वितीयः	अशिश्रियस्	अशिश्रियत	अशिश्रियथास्	अशिश्रियध्वम्
3. प्रथमः	अशिश्रियत्	अशिश्रियन्	अशिश्रियत	अशिश्रियन्त

Тази форма на аорист образуват между другото:

श्रि 1U "отивам при"
द्रु 1P "бягам"
कम् 1Ā "обичам": अचकमत / अचीकमत (виж по-долу!)
पत् 1P "падам": अपप्तत् (a-pa-pt-a-t; pt = нисък тон на pat)
वच् 2P "казвам": अवोचत् (a-va + uc-a-t)

Всички корени от десетия клас на настоящето, както и всички каузативи, образуват винаги редуплициран аорист.

56.1.1. Образувание на аориста на каузативите и корените от 10-ия клас на настоящето

Слог на основата:

Изходна точка е формата на настоящия корен или каузативния корен, която той има след отпадането на образуващия елемент -aya- (т.е. корен с -p при каузативи на -paya-).

Гласният на този т.нар. сложен корен се определя в аориста според следните правила:

-ā- пред прост съгласен се заменя с -a-:
पॄ 3л: Каз. पारयति, Аор. अपिपरत् द्रु 1л: Каз. द्रावयति, Аор. अदुद्रवत् / अदिद्रवत् नी 1ед: Каз. नाययति, Аор. अनीनयत् ज्ञा 9ед: Каз. ज्ञापयति, Аор. अजिज्ञपत्
-ī-, -e-, -ai- пред прост съгласен се заменя с -i-:
चित् 1л: Каз. चेतयति, Аор. (Ā) अचीचितत
-u-, -o-, -au- пред прост съгласен се заменя с -u-:
चुर् 10ед: चोरयति, Аор. अचूचुरत्

При някои корени досегашните споменати промени са по избор или трябва да бъдат избегнати:

ar, ār, īr, al, които непосредствено предхождат крайния съгласен на основната сричка и са заместители за ṛ, ṝ, ḷ, остават по избор непроменени или се заменят с ṛ съответно ḷ:
कॢप् 1ед: Каз. कल्पयति, Аор. अचकल्पत् / अचीकॢपत् कृष् 1л/6ед: Каз. कर्षयति, Аор. अचकर्षत् / अचीकृषत्

Гласка на сричката за редупликация:

След като горепосочените правила са приложени към основната сричка, трябва да се спазват следните правила за гласката на сричката за редупликация:

Изходна точка е редовната гласка за редупликация, т.е.

a за a, ā, ṛ, ṝ, ḷ
i за i, ī, e, ai
u за u, ū, o, au

Тази гласка за редупликация подлежи на следните промени:

i, u се заменят от ī, ū, ако основната сричка започва само с една съгласна и е метрично кратка:
भिद् 7U: Каз. भेदयति, Аор. अबीभिदत् तुद् 6U: Каз. तोदयति, Аор. अतूतुदत्
a се заменя от ī, ако основната сричка е метрично кратка и започва само с една съгласна. Ако основната сричка е метрично кратка и започва с повече от една съгласна, a в сричката за редупликация се заменя от i. Ако основната сричка е метрично дълга, a остава непроменено:
नी 1U: Каз. नाययति, Основа на аориста नय्, Аор. अनीनयत् कृ 8U: Каз. कारयति, Основа на аориста कर्, Аор. अचीकरत् त्यज् 1P: Каз. त्याजयति, Основа на аориста त्यज्, Аор. अतित्यजत् भू 1P: Каз. भावयति, Основа на аориста भव्, Аор. अबीभवत्

Особени случаи на определени корени при Kielhorn, Граматика § 435c сл.

Гласконачалните основни срички се редуплицират според следните правила:

Ако след началния глас следва само една съгласна или група от съгласни, чийто първи елемент не е нито назална, нито d или r, то редуплицираната сричка е:

Гласок - първата следваща съгласна (съответно нейният представител, изискван в сричка за редупликация) - i - всички съгласни

अश् 9P: Каз. आशयति, редуплицирана сричка आशिश्, Аор. आशिशत् इष् 6P: Каз. एषयति, редуплицирана сричка एषिष्, Аор. ऐषिषत् ईक्ष् 1Ā: Каз. ईक्षयति, редуплицирана сричка ईचिक्ष्, Аор. ऐचिक्षत्

Ако следващият начален глас е последван от съгласна група, която започва с назал или d или r, втората съгласна на групата (или нейният заместител) се вмъква с i според следната схема:

Гласен - първа съгласна - втора съгласна (заместител) - i - втора съгласна

अञ्ज् 7P: Каз. अञ्जयति, редуплицирана сричка अञ्जिज्, Аор. आञ्जिजत् ऋ 1P: Каз. अर्पयति, редуплицирана сричка अर्पिप्, Аор. आर्पिपत् अर्ह् 1P: Каз. अर्हयति, редуплицирана сричка अर्जिह्, Аор. आर्जिहत्

Този вид редупликация на гласнозапочващи производни корени (казателен залог) се нарича „атишка редупликация“.

56.2. Инюнктивът

Инюнктивът е формата без аугмент към форми с аугмент, т.е. неговите форми са идентични с формите без аугмент на индикатива в имперфект или аорист. Домашната индийска граматика не е разпознала инюнктива като отделна граматическа категория.

Съгласно основната работа:

Ил.:
Професор по сравнително езикознание, Университет Ерланген-Нюрнберг (1955 - 1983)
(Източник на изображението: Подробности)

Хофман, Карл (1915–1996): Инюнктивът във Ведите: синхронно изследване на функцията / от Карл Хофман. -- Хайделберг: Винтер, 1967. -- 298 стр. -- (Индоевропейска библиотека: 3-та серия, изследвания)

инюнктивът във Ведите има следните свойства:

той не е разказващ, а споменателен
той е безвременен
инюнктивът в настоящето (= имперфект без аугмент) обозначава незавершения аспект
инюнктивът в аорист обозначава завершения аспект.

В поведийския санскрит инюнктивът се среща само в комбинация с частицата за забрана मा (+ инюнктив аорист) или मा स्म (+ инюнктив настоящо време или аорист), като различният аспектуален нюанс обикновено вече не се отчита.

(с аспектуален нюанс

मा + инюнктив аорист би означавал прохибитивен изречение: "Не започвай да ...!", "Не правиш ...!"
मा स्म + инюнктив настоящо време би означавал инхибитивен изречение, т.е. вече протичащо действие или вече съществуващо състояние е забранено: "Спри да ...!", "Откажи се от ...!"

Този разлика обаче в класическия санскрит обикновено не се прави.)

56.3. Забранителното изречение

Основна форма:

मा + инюнктив аорист

मा स्म + инюнктив аорист или инюнктив настоящо време

Примери:

मा कर्महेतुर्भूः "Не ставай такъв, който се мотивира от плода на действието!" (инюнктив аорист) (भगवद्गीता 2,47c)

क्लैब्यं मा स्म गमः "Не ставай немъжествен!" (инюнктив аорист) (भगवद्गीता 2,3a)

Ил.: क्लैब्यं मा स्म गमः
Постер (Ернесто Че Гевара) на политическа партия в Валлачира (വാല്ലചിര), Триссур (തൃശ്ശൂര്‍). "Приблизителен превод на написаното е: Мъченичеството е привлекателно преживяване за революционер. И отчаяна мярка за трус."
(Източник на изображението: Подробности)

И двата примера имат прохибитивен смисъл. Инюнктивът аорист е тук използван в своето първоначално значение. (Преобладаването на инюнктива аорист в такива изречения може би се дължи на преобладаването на прохибитивните изречения пред инхибитивните, но този въпрос трябва да бъде проучен за класическия санскрит.)

Други форми на забранителни изречения:

**मा + (स्म) + Императив (рядко) **
напр. मा ते सङ्गो ऽस्त्वकर्मणि
अलम् или कृतम् = Инструментал в инхибитивно изречение
напр. अलं विषादेन "Доволно с отчаянието! = Престанете да бъдете отчаяни! = Дръжте се!"
न + Герундив (причастие на необходимостта)

Освен това съществуват и други, по-рядко срещани форми на забранителни изречения, вижте напр.

Speyer, Jacob S. (Jacob Samuel) (1849–1913): Sanskrit sytax. -- Leyden : Brill, 1886. -- § 353.

Ил.: अलं विषादेन
(Източник на изображението: Подробности)

56.4. स्म

स्म подчертава: "наистина, разбира се, сигурно, точно"

Освен това следната конструкция е много важна:

स्म + Индикатив сегашно време служи за разказване в миналото, предимно за обозначаване на продължителност в миналото:

напр. वसति स्म "един път живеел" (स्म понякога може да липсва).

56.5. Упражнение

А) Определете и преведете без помощни средства (!) следните форми:

अस्मत्
अस्मात्
दध्यौ
लिल्यिरे
अगामि
आगामी
अक्लिद्यत्
अक्लिदत्
अचिक्लिदत्
स्त्रीघ्नाय
नेद
प्लवमान
अकारि
अद्य
अतन्द्रिते
अन्तरे
महीक्षितम्
आर्दिधाम
आसम्
आसाम्
आसि
अनूनुदत्
जिघ्रति
जाग्रति
आस्थत्
आस्थात्
अबीभषम्
अशुषः
कपी
आततायी
महती
इतरेतरेषाम्
धेक्षि
अश्यन्
कन्ये
सौमि
आर्पिपन्
परिव्राट्
जेरिम
अततर्पत
तत्रिरे
मात्रीकुरु
आनीः
मानुषाभ्याम्
अजिघ्रपम्
रते
जातु
जाती
जाता
अपरस्मै
अदीपि
अजूजुषाम
नवानाम्
अश्रुणोः
पृथक्पृथक्
असिष्णिहम्
मन्मय्यः
औजिहः
अशिनट्
पाप्यभूवन्
शोत्स्यामः
अदीर्यथाः
भस्मसात्संपेदे
नवधा
अविनक्
आन
शान्तयोः
वारीणि
वारिणी
वारिणि
अद्भिः
अदिध्मपन्
अववर्जन्
शितवत्यौ
अहो
एकशः
अपप्तः
अकस्मात्
मित्रध्रुक्
अवोचन्

Урок 56 ​

56.1. Редуплицираният аорист ​

56.1.1. Образувание на аориста на каузативите и корените от 10-ия клас на настоящето ​

56.2. Инюнктивът ​

56.3. Забранителното изречение ​

56.4. स्म ​