Урок 6

6.1. Глаголовото изречение

Схема I: Глаголна форма
напр. yajati = यजति = "Той (тя, то) почита с жертвоприношение", "Той (тя, то) принася жертва"

Схема II: Агенс (kartṛ m. = कर्तृ) – Глаголна форма
напр. rāmo yajati = रामो यजति = "Рāма почита с жертвоприношение", "Рāма принася жертва"

Когато агенсът (kartṛ m. = कर्तृ) е споменат в глаголово изречение, което не е в страдателен залог, то агенсът стои в именително падежно (първи падеж, prathamā = प्रथमा). В числото (звук, vacana n. = वचन) агенсът и глаголната форма съвпадат.

6.2. За образуването на глаголните форми

Една крайна (финитна) глаголна форма, т.е. глаголна форма с лично окончание, изразява на санскрит следното:

1. Значение (artha m. अर्थ)
2. Лицо и Число (звук, vacana n. = वचन) (аз, ти, той <тя, то>, ние двамата, вие двамата, те двамата, ние, вие, те)
3. Начин на действие (genus verbi):
4. Parasmaipada (n. = परस्मैपद) ("глаголна форма, отнасяща се към друг"): Актив. напр. yajati = यजति = "Той почита с жертвоприношение" (а именно жрецът, който извършва жертвата за някой друг)
5. Ātmanepada (n. = आत्मनेपद) ("глаголна форма, отнасяща се към себе си"): Медиум. напр. yajate = यजते = "Той почита с жертвоприношение в собствената си полза" (а именно господарят на жертвата, който принася жертва за себе си и семейството си)
6. Страдателен залог (karman n. = कर्मन्). напр. ijyate = इज्यते = "Почита се с жертвоприношение"

В много случаи нюансът на значението на Ātmanepada вече не се усеща; дори високопоставените поети често използват Ātmanepada без семантична разлика спрямо Parasmaipada. Въпреки това при превода винаги трябва внимателно да се проверява дали не присъства такъв семантичен нюанс.

Глаголи, които се използват в парасмаипада и ātmanepada (в специфичното значение на ātmanepada), се наричат убхаяпада-глаголи (ubhayapada n. = उभयपद = "двете словоформи").

Някои глаголи се използват или само в парасмаипада, или само в ātmanepada. При тези глаголи ātmanepada съответно парасмаипада няма специфично значение. напр. manyate = मन्यते = "той (тя, то) мисли" (без специфично значение на ātmanepada).

4. Начин на изказване (Modus):
5. Индикатив: Утвърдителна форма
6. Оптив: Форма на желание и възможност
7. Императив: Заповедна форма
8. Време (Tempus):
9. Презенс: Настояще време
10. Имперфект
11. Перфект
12. Аорист
13. Фютур: Бъдеще време
14. Кондиционал

Времената се образуват от времеви основи: презенсна основа, аористна основа, перфектна основа, фютурна основа.

6.3. Индикатив Презенс (laṭ = लट्)

Презенсът е времето на настоящето, особено и на продължителността.

Индикативът (утвърдителна форма) презенс се образува, като към презенсната основа се добавят т.нар. първични окончания.

Примери:

Корен (dhātu)	Презенсна основа	3. лице единствено число индикатив презенс парасмаипада
viś = विश्	viśa = विश	viśati = विशति = "той (тя, то) влиза"
bhū = भू	bhava = भव	bhavati = भवति = "той (тя, то) възниква"
nṛt = नृत्	nṛtya = नृत्य	nṛtyati = नृत्यति = "той (тя, то) танцува"

6.4. Примарни окончания на трето лице (prathama m. = प्रथम = "първа (!) лична форма")

	Единствено число (Einzahl) ekavacana n. एकवचन	Множествено число (Mehrzahl) bahuvacana n. बहुवचन
Parasmaipada n. परस्मैपद	-ti -ति	-nti -न्ति
Ātmanepada n. आत्मनेपद	-te -ते	-nte -न्ते

Пример yaj = यज् = "почитам с жертвоприношение", "жертвам":
Настоящ корен: yaja = यज
3. ед. ч. P. yajati = यजति
3. мн. ч. P. yajanti = यजन्ति
3. ед. ч. Ā. yajate = यजते
3. мн. ч. Ā. yajante = यजन्ते

6.5. Формиране на настоящия корен

6.5.1. Глаголи от 6-тия клас на настоящето (tudādi = तुदादि = "tud и т.н.")

Настоящ корен = Коренова форма в слаба степен (в която е посочена) + a-

Корен (dhātu m.) धातु	Настоящ корен
viś विश्	viśa- विश-
sṛj सृज्	sṛja- सृज-

6.5.2. Глаголи от 1-вия клас на настоящето (bhvādi / bhūvādi = भ्वादि / भूवादि = "bhū и т.н.")

Настоящ корен = Коренова форма в силна степен (рядко удължена) + a-
Корен (dhātu m.) धातु	Силна степен	Силна степен пред a-	Настоящ корен
bhū भू	bho भो	bhav भव्	bhava- भव-
nī नी	ne ने	nay नय्	naya- नय-
smṛ स्मृ	smar स्मर्	smar स्मर्	smara- स्मर-
yaj यज्	yaj यज्	yaj यज्	yaja- यज-
nind निन्द्	nind निन्द्	nind निन्द्	ninda- निन्द-

6.5.2.1. Вортсандхи на e и o

Преди гласове вътре в думата e се заменя с ay, а o с av.

6.5.2.2. Звукова степен (Аблаут)

Ниска степен Нуллева степен	Висока степен Пълна степен Guṇa m. गुण	Дълга степен Vṛddhi f. वृद्धि
ø	a	ā
i / ī	e	ai
u / ū	o	au
ṛ / ṝ	ar	ār
ḷ	al	āl

6.5.3. Глаголи от 4-тия клас на настоящето време (divādi = दिवादि = "div и т.н.")

Основа на настоящето време = Корен в ниска степен (в която се посочва) + ya-

Корен (dhātu m.) धातु	Основа на настоящето време
nṛt नृत्	nṛtya- नृत्य-
muh मुह्	muhya- मुह्य-
yudh युध्	yudhya- युध्य-
man मन्	manya- मन्य-

6.5.4. Тематичен глас, тематични класове на настоящето време

a в суфиксите за образуване на основа на класовете на настоящето време се нарича тематичен глас. Класове на настоящето време с a в суфикса за образуване на основа се наричат затова "тематични класове на настоящето време".

6.6. Говорим санскрит: Допълнителни въпроси (praśna m. = प्रश्न)

N. N. kiṃ karoti? = N.N. किं करोति = "Какво прави Н. Н.?"
N. N. (plural) kiṃ kurvanti? = N.N. किं कुर्वन्ति = "Какво правят Н.Н.?"
(karoti, kurvanti към kṛ = कृ 8 U: "правя, сътворявам")
kiṃ kuśalam? = किं कुशलम् = "Добре ли сте?, Как сте?"
Отговор: sarvathā kuśalam = सर्वथा कुशलम् = "(Добре съм) във всяко отношение."

6.7. Речник

В санскрит глаголите се представят в коренова форма. Числото след корена означава конюгационен клас.

P: Коренът е само в Parasmaipada
Ā: Коренът е само в Ātmanepada
U: Ubhayapada ("двете форми"): Коренът се използва както в Parasmaipada, така и в Ātmanepada.
(): В скоби е дадена 3-то лице единствено число, сегашно време, указателно наклонение (laṭ).

Заучете следните думи:
yaj 1 U (yajati) यज् यजति : почитам с жертвоприношение, принасям жертва
bhū 1 P (bhavati) भू भवति : стават, възникват, съм
smṛ 1 P (smarati) स्मृ स्मरति : представям си, спомням си
nṛt 4 P (nṛtyati) नृत् नृत्यति : танцувам
nī 1 U (nayati) नी नयति : водя
man 4 Ā (manyate) मन् मन्यते : мисля
muh 4 P (muhyati) मुह् मुह्यति : объркан съм
yudh 4 Ā (yudhyate) युध् युध्यते : воювам
viś 6 P (viśati) विश् विशति : влизам
sṛj 6 P (sṛjati) सृज् सृजति : освобождавам, изпускам от себе си, създавам

6.8. Упражнение

А) Съставете глаголни изречения, като използвате корените в скоби:

1. brāhmaṇas ... (yaj, nṛt, viś, man, yudh, nī, muh)
   ब्राह्मणस् ... यज्, नृत्, विश्, मन्, युध्, नी, मुह्
2. devas ... (nṛt, yudh, smṛ, sṛj)
   देवस् ... नृत्, युध्, स्मृ, सृज्
3. kavis ... (man, smṛ, viś)
   कविस् ... मन्, स्मृ, विश्
4. dhenus ... (viś, bhū)
   धेनुस् ... विश्, भू

Б) Преведете изреченията от упражнение А в множествено число.

C) Преведете на санскрит:

1. Той почита с жертвоприношение. (Жречески жрец за господар на жертва)
2. Шива танцува.
3. Рама води.
4. Шудрите са объркани.
5. Жените на кшатриите влизат.
6. ГОСПОДАРЯТ позволява да еманацира.
7. Кшатрият почита с жертвоприношение. (като господар на жертва)
8. Жените шудри танцуват.
9. Кшатриите воюват.
10. Свещени мъже водят.
11. Те си спомнят.
12. Кой (ж.) танцува?
13. (Посочената) брахманка танцува.

Śivo nṛtyati = शिवो नृत्यति
Шива Натараджа (नटराज), Хинду храм Кадавул, Кауаи, Хавай
(Източник на изображението: Уикипедия, CC-BY-SA 2.5)

6.9. Упражнение за повторение

A) Упражнение с попълване: Съставете въпроси, на които изреченията, образувани след следващите упражнения с попълване, са отговори:

1. devas ... (īśvara, nṛt, sṛj, agni, indra)
   देवस् ... ईश्वर, नृत्, सृज्, अग्नि, इन्द्र
2. (dvija, sādhu, kavi) ... brāhmaṇaḥ
   द्विज, साधु, कवि ... ब्राह्मणः
3. (śruti) ... vedaḥ
   श्रुति ... वेदः
4. (veda) ... śrutiḥ
   वेद ... श्रुतिः
5. (brāhmaṇa, guru) ... yajanti
   ब्राह्मण, गुरु ... यजन्ति
6. (devī) ... indrāṇī
   देवी ... इन्द्राणी
7. (śūdra, śūdrā, devī) ... nṛtyanti
   शूद्र, शूद्रा, देवी ... नृत्यन्ति
8. (kṣatriya) ... yudhyante
   क्षत्रिय ... युध्यन्ते
9. (brāhmaṇa, brāhmaṇī) ... viśanti
   ब्राह्मण, ब्राह्मणी ... विशन्ति
10. (guru) ... candrakīrtiḥ
    गुरु ... चन्द्रकीर्तिः
11. (sādhu) ... rāmaḥ
    साधु ... रामः

B) Преведете в множествено число:

1. brāhmaṇo yajati. = ब्राह्मणो यजति
2. kaiṣā. = कैषा
3. kṣatriyo yajate. = क्षत्रियो यजते
4. sādhvī smarati. = साध्वी स्मरति
5. vaiśyā muhyati. = वैश्या मुह्यति
6. sṛjati. = सृजति
7. devī manyate. = देवी मन्यते
8. gururviśati. = गुरुर्विशति
9. ko 'yam. = को ऽयम्
10. iyaṃ devī nṛtyati. = इयं देवी नृत्यति
11. eṣa devo yudhyate. = एष देवो युध्यते
12. sa sṛjati. = स सृजति
13. paśurdhenuḥ. = पशुर्धेनुः
14. keyam. = केयम्

C) Образувайте Аत्मнепада за:

1. rāmo yajati. = रामो यजति
2. kṣatriyā nayanti. = क्षत्रिया नयन्ति

D) Образувайте женски род за:

1. śūdro nayati. = शूद्रो नयति
2. sādhurviśati. = साधुर्विशति
3. brāhmaṇaḥ smarati. = ब्राह्मणः स्मरति
4. kṣatriyo yudhyate. = क्षत्रियो युध्यते
5. devo guruḥ. = देवो गुरुः

E) Преведете:

1. devatānnapūrṇā. = देवतान्नपूर्णा
2. śūdretarā. = शूद्रेतरा
3. vaiśyastulādhāraḥ. = वैश्यस्तुलाधारः
4. kavirmāghaḥ. = कविर्माघः
5. devyumā. = देव्युमा
6. śrutirvedaḥ. = श्रुतिर्वेदः
7. dhenurviśati. = धेनुर्विशति
8. guruścaitanyaḥ. = गुरुश्चैतन्यः
9. devīndrāṇī. = देवीन्द्राणी
10. sādhurguruḥ. = साधुर्गुरुः
11. gururyajate. = गुरुर्यजते

F) Преведете на санскрит:

1. Rāma принася жертва (като господар на жертвата).
2. Durgā е богиня.
3. Mīnākṣī е богиня.

Mīnākṣī (मीनाक्षी), храмът Mīnākṣī, Madurai, Тамил Наду
(Източник на изображението: Уикипедия, Обществено достояние)

4. Те са объркани.
5. Rāma е свещен човек.
6. Кой е ГОСПОДАРЯТ?
7. Indra е ГОСПОДАРЯТ.
8. Домашните животни влизат.
9. Viṣṇu позволява да еманацират = Viṣṇu създава.
10. Дважды родените са добри.
11. Тройното (знание) е Sāmaveda, Ṛgveda и Yajurveda. (2 възможности)
12. Тази богиня е добра.
13. Петте „мъки“ са: невежество, его-илузия, страст (любов), омраза, привързаност към тялото. (2 възможности)
14. „Състояния на престой на Брахман“ са: приятелска благосклонност, състрадание, радост за другите, безпристрастие. (2 възможности)
15. Тези брахмани принасят жертви от името на други.
16. Брахмани, кшатрии и вайшии са дважды родени. (2 възможности)
17. Науците (за един владетел) са: философия, тройното (ведическо знание), икономика и политика. (2 възможности)
18. Как сте?
19. (Добре съм) във всяко отношение.